Въведение в общата психология – Юлия Гипенройтер. ЛЕКЦИЯ “НЕСЪЗНАТЕЛНИТЕ ПРОЦЕСИ”
Несъзнателните механизми на съзнателните действия. Първичния автоматизъм и навика. Навик и съзнание. Явлението несъзнателна постановка. Несъзнателното присъствие при осъзнатите действия и психически състояния, тяхното значение за психологията, примери.
Аз ще избера не историческия, а систематическия метод на изложение.
Целта на лекцията ще бъде да ви запозная с фактите.
Всички неосъзнати процеси могат да се разбият на три основни класа:
1. несъзнателните механизми на съзнателните действия;
2. несъзнателните подбудители на съзнателните действия;
3. над съзнателните процеси.
В първия клас – несъзнателните механизми на съзнателните действия на свой ред влизат три подкласа :
- несъзнателен автоматизъм;
- явления с несъзнателна постановка;
- несъзнателно съпровождане на съзнателни действия.
Да разгледаме всеки от подкласовете. а/ - под несъзнателен автоматизъм се разбират обикновено действия или актове, които се извършват от “само себе си “ , без участието на съзнанието. Понякога казват за “механично действие” – действие, при което главата “остава свободна”. “Свободната глава” и означава отсъствие на съзнателен контрол.
При анализа на автоматическите процеси се открива и техният двоен произход. Някои от тези процеси никога не са били осъзнати, а други са преминали през съзнанието и са престанали да бъдат съзнавани. Първите съставят групата на първичните автоматизми, а вторите – групата на вторичните автоматизми. По друг начин – първите се казват автоматически действия, а вторите – автоматизирани действия, или навици. В групата на автоматическите действия влизат или вродените актове, или тези, които се формират много рано, често в течение на първата година на детето. Примери: мигането, хващането на предмети, ходене, движение на очите и др.
Групата на автоматизираните действия , или навици , е особено обширна и интересна. Благодарение на формирането на навика се постига двояк ефект: първо – действието започва да се осъществява бързо и точно, второ – протича освобождаване на съзнанието, което може да бъде насочено към усвояването на по-сложни движения. Този процес има фундаментално значение за живота на всеки индивид. Няма да е преувеличение, ако се каже, че той лежи в основата на развитието на всички наши умения, знания и способности.
Да разгледаме някой пример. Например обучението при свирене на пиано. Ако вие сте минали през този процес или сте наблюдавали неговото протичане, знаете, че всичко започва от усвояването на елементарните актове. Отначало трябва да се научим правилно да седим, да поставяме правилно ръцете, краката, пръстите на клавиатурата и т.н.После се отработват отделните удари на всеки пръст, повдигане и отпускане на китките, и т.н. На тази най-елементарна основа се строят елементите на свирене на пиано – ученикът “влиза” в мелодията, взема акорди, свири стакато, легато… И всичко това е само основа, която е необходима за това, за да може рано или късно да се премине към изразителната музика, т.е към художественото изпълнение. Така по пътя на придвижване от простите действия към сложните, благодарение на предаване на несъзнателните нива на действие на вече усвоеното , човек достига до майсторство. И тогава, по думите на Хайне “ пианото изчезва и пред нас се открива само една музика”.
Защо в изпълнението на виртуозите – пианисти остава “ само музика”? Защото те в съвършенство са овладели навиците на пианиста. Когато говорим за освободени от съзнанието действия, разбира се не трябва да се мисли , че освобождаването е абсолютно, т.е човек не знае какво прави. Това не е така. Контрол , разбира се остава, но той се осъществява по следващия интересен начин. Полето на съзнанието, както вие вече знаете, е нееднородно : то има фокус, периферия и накрая, граница, след която следва област на неосъзнатото. И тази нееднородна картина на съзнанието се налага на йерархическата система на сложните действия. При това най-високите етажи на системата – последните и най-сложни компоненти на действието се оказват във фокуса на “знанието”; по-ниските етажи попадат на периферията на съзнанието; накрая, най-ниските и най-отработените компоненти излизат от границата на съзнанието. Трябва да кажем, че различните компоненти на действието са нестабилни към съзнанието. В полето на съзнанието произтича постоянно изменение на съдържанието: в него постоянно се оказва ту един, ту друг “слой” на йерархическата система на акта, съставящи даденото действие.
Движението, от една страна, това е научения компонент да излиза от фокуса на съзнанието и отива към периферията на съзнанието, а след това – извън границите на съзнанието – в областта на несъзнателното. Движението в обратна посока означава връщане на някои компоненти на навика в съзнанието. Обикновено това се случва при възникване на трудности и или грешки , при умора, при емоционално напрежение. Свойството на всеки компонент на навика отново да стане осъзнат е много важно, защото то гарантира гъвкавост на навика, възможност за допълнителното му усъвършенстване или поправка.
Впрочем това свойство на навика го отличава от автоматическите действия. Първичните автоматизми не се осъзнават и не подлежат на осъзнаване. По-вече, опита да бъдат осъзнати обикновено довежда до тяхното разстройване. Това последно обстоятелство е отразено много добре в приказката за стоножката. Когато у попитали “Как разбираш кой от 40-те си крака да мръднеш в даден момент?”, тя се замислила дълбоко и не могла да мръдне от място.
В психологията много голямо внимание се отделя на механизма на формиране на навика, който , както вие добре разбирате има голямо практическо значение.
Съгласно теорията на бихевиористите навика се “изработва” в резултат на механическите повторения, или “зазубрения” на едно и също движение , което си прокарва път в мозъчните центрове. За участие или роля на съзнанието тука и дума не може да става.
Подхода на Бернщайн към този проблем е бил съвсем друг. Сега ще спомене само, че той е издигнал съвсем друг принцип: “повторение без повторение” , който означава, че при изработване на навика човек не затвърдява едно и също движение, а постоянно варира в търсене на оптималната “формула” на движението. И при това на съзнанието се определя много важна роля.
В доказателство на това, че “механичното” заучаване е много по-малко ефективно , от “съзнателното” , Н.А. Бернщайн дава следния пример от личните си наблюдения. Трябва да кажем, че той е бил много добър пианист и използвал упражненията си на пиано за анализ на интересуващите го механизми. И така, за да икономиса време за изучаване на техника на свирене , той е правил следното: поставял е на пианото странична книга, която е четял и едновременно е свирил гами или етюди , за да си тренира пръстите и навиците на свирене. И след достатъчно дълъг период на такива занимания той с удивление е открил, че няма никакъв прогрес в техниката на свирене! Тогава той оставил четенето и преминал на съзнателно изучаване на техниката, след което веднага е достигнал до значителни резултати.
Вие навярно знаете, че съществува метод на идеомоторна тренировка – тренировка на движенията във вид на представяне, при външна неподвижност на обучаемия. Има такава техника в подготовката на пианиста: на човека му се предлага да изсвири произведението с тоническо движение на пръстите – без да ги вдига и премества пространствено, просто да положи ръцете си на плоскост и да “изсвири” в съзнанието си произведението . Ако някой от вас свири и иска технически да отработи сложно действие, опитайте този метод. След като вие час или два сте се занимавали по този метод ще почувствате необикновена умора – доста по-вече отколкото при истинско свирене / а това говори за голямо натоварване на мозъчните центрове/. Но затова пък, след такова двучасово упражнение техническия прогрес се оказва много по-голям, отколкото при физическата репетиция, т.е при външно двигателните действия. И понякога, когато ние правим упражнения, размахвайки ръцете и краката си , то с голяма вероятност ние “ икономисваме, пазим” своите моторни центрове от излишно натоварване; ние само формално изпълняваме движението и не се замисляме за неговите тънкости в детайли. Гимнастиката йога, някак си има такова осъзнаване – тя е построена изключително на тоническо напрежение на мускулите. Цялото движение протича под съзнателния контрол , интензивно и се достигат отлични резултати.
И така , изработването на навика – това е процес, движещ се сякаш в две противоположни страни : към страна на субекта и към страна на организма. Ние произволно и съзнателно разделяме сложните движения на отделни елементи и отработваме правилното им изпълнение. Едновременно, вече без участие на волята и съзнанието идва процес на автоматизация на действието. Това е благодарение на собствените физиологически свойства и механизми на нашия организъм. Той притежава такова прекрасно свойство – да поема в хода на автоматизацията на движенията част от работата, организирана от съзнанието.
До сега примерите се отнасяха основно към двигателните автоматизми. Възниква въпрос : съществуват ли автоматизми в други сфери на психическата дейност на човека, например във възприятията. Да, разбира се. Добре е известно, че висшите форми на зрителното или слухово възприятие изискат много упражнения. Именно в хода на дългогодишна практика се изработват например такива способности като : четене на ренгенограми, възприемане на морзова азбука, а пример от обикновения живот е ученето на чужд език. Спомнете си, когато сте чули първоначално чужда реч – това е било поток от нечленораздеилни и непонятни звуци. А след обучение, вие сте започнали да го възприемате по съвсем друг начин – вече като членоразделна реч, отделяйки думи и цели фрази. И това е благодарение на слуховите автоматизми. Няма да се задълбочаваме по-вече в неосъзнатите автоматизми, и ще преминем към втория раздел : б/ неосъзнатото очакване.
Понятието “очакване” /постановка, усещане, чувство за събитие/ е заело в психологията много важно място, сигурно защото явлението “очаквано” пронизва практически всичките сфери на психическия живот на човека.
Теорията за очакването аз няма да я разглеждам в дълбочина – тя е особено голяма и сложна тема. Ще се ограничим с явлението несъзнателно очакване. Преди всичко какво е това очакване? По определение това е готовността на организма или субекта да извърши определено действие или към реагиране в определено направление.
Ще отбележа, че става дума именно за готовност към предстоящо действие. Ако отнесем навика към периода на осъществяване на действието, то очакването отнасяме към периода , който го предшества. Факти, демонстриращи готовност, или предварителна настройка на организма към действието , са необикновено много, и много разнообразни.Както споменах, те се отнасят към различни сфери на психическия живот на индивида.
Например, детето много преди да навърши година например, опитвайки се да вземе предмет подава ръка под неговата форма – ако това е малко камъче, то сближава и стеснява пръстчетата си, ако е голяма топка – то ги закръгля и разделя. В подобно състояние позата на ръката илюстрира моторно очакване. Спринтьора на старта също се намира в моторно очакване на тръгването. Ако вие стоите в тъмна стая и със страх очаквате да се случи нещо ужасно, то понякога и наистина ви се причуват стъпки или подозрителни звуци. Поговорката ”На страха очите са големи” отразява явлението прецептивно очакване. Когато ви се зададе някаква математическа задача , изразена в тригонометрически символи, то у вас се създава очакването да я решите с помощта на формулите от тригонометрията, макар,че това може да бъде просто алгебрическо преобразуване. Това е пример на умствено очакване.
Състоянието на готовност, или очакването има много важно функционално значение. Субекта , подготвен за определено действие, има възможност да го извърши бързо и точно, т.е. по-ефективно. Но понякога механизма на очакването въвежда човек в заблуждение. Ще дам накратко един пример от китайската митология.
“Един селянин си загубил брадвата. Синът на съседа му се сторил подозрителен и започнал да го наблюдава: ходи, сякаш ,че е откраднал брадва, гледа, като откраднал брадва. С една дума всеки жест, всяко движение издават крадеца в него. След време селянинът си намерил брадвата на двора, и същия ден срещнал сина на съседа си. Нито по движенията, нито по говора или по нещо друго не приличал на крадец на брадва.”
Трябва да кажем, че не всяко очакване е несъзнаваемо. Може съзнателно да очакваш страшното и действително да виждаш “страшно”, може съзнателно да подозираш човека в кражба на брадва, и наистина да виждаш, че той ходи като “откраднал брадва”.
Интерес представлява и несъзателното очакване, но няма де спираме на него / заб.прев./
Третия подклас на несъзнателните механизми : в/ несъзнателното съпровождане на съзнателните действия. Не представлява интерес за тениса. /заб. прев./
Сега да се запитаме : а съществува ли неосъзнато предаване на информация в обикновения живот, в професионалната дейност? Разбира се, че съществува. Да си спомним някои видове спорт, които изискват точно съгласуване на движенията на партньорите, като във фигурното пързаляне.Макар, че този въпрос не се е изследвал специално, с голяма вероятност може да се предположи, че удивителната синхроност при фигуристите се достига в резултат взаимното възприемане на мимолетните мускулни напрежения, преразпределението на тонуса, , незабележимите подготвителни движения и т.н. Ще отбележим, че съзнанието на спортиста обикновено е заето с художествената страна на изпълнението, така, че взаимния обмен на двигателната информация, навярно произтича на неосъзнато ниво. Да вземем друг пример : боксьорите или фехтовачите. Трябва ли те да разгадават готвещите се удари на противника? Задължително. И тази непрекъсната двигателна активност , в която се намира спортистът, сигурно е насочена не само в подготовка на нужните движения , но и на замаскирването им. Канала на обмяната на информация между противниците някак си се напълва с излишни движения, и те се организират като мярка за предотвратяване за неволно и неосъзнато предаване на информация.
Превод / със съкращения/ : Тихомир Плугаров