Управление вътрешното състояние на спортиста
Управление вътрешното състояние на спортиста
Предговор
Макар, че тази книга е вече на 30 години , проблемите, които тя разкрива досега не са разрешени в тениса. Макар,че на пръв поглед треньорите разбират причините за много от сривовете в играта на тенисистите на всяко ниво - не са известни конкретни методики за управление на вътрешното състояние на състезателя, както и оставя недоизяснена самата морално-етническа база на играта, позволяваща на играча самостоятелно да избегне много капани в откриването на собственото си “его”. Освен - “бъди позитивно настроен”, или “не мисли за изминалото разиграване”, “прави си ритуала, за да разтовариш мозъка си ” и т.н. вие няма да чуете по време на мача. Книгата на Головея ще ви даде този фундамент , който ще ви позволи сам да формирате правилното отношение към играта, при това автоматически да избегнете много неприятности от неправилна психологическа постановка.
Удивително е, че важността на контрола на вътрешното състояние, методите на обучение са известни на всеки добър треньор по карате. Верно е, че каратето е на няколко хиляди години, а тениса - само на около сто… На истинските ценители на тениса винаги са разбирали проблемите както чисто спортните, така и психологически, които поставя пред тях тениса. Не напразно стихотворението на Киплинг е гравирано на вратите на Уимбълдън.
Борис Швец
Идеята състезание
Глава от книгата “The Inner game of Tennis”
W.Timoty Gallwey Превод Борис Швец , тенис клуб “Виктория Краян”, Одеса
В съвременното общество до сега все още не е формулирано еднозначно мнение за конкуренцията. Някои смятат, че именно състезателността е гарантирала прогреса и развитието на обществото. Други смятат съперничеството за основата на много беди в обществото.То настройва хората един против друг и затова довежда хората до разединение и в следствие на това до липса на кооперативност и неефективност. Тези, които вярват в конкуренцията високо ценят такива видове спорт като футбол, тенис, голф. Тези, които откриват в конкуренцията способ за легализирана враждебност предпочитат такива видове несъстезателен спорт, като сърфинг или джокинг. Даже ако им се наложи да играят тенис - тези хора го правят несъстезателно, смятайки, че кооперирането е по-важно от съперничеството. Тези, които застават против ценностите на конкуренцията дават немалко примери за това, какви враждебни и разярени стават хората на корта или на футболното поле. Те виждат в спорта способ за разтоварване на събраната агресия, арена за доказателство кой е по-силен, по умен, по-издръжлив. Представата, че си победил някого на корта и с това доказваш своето превъзходство не само като играч, но и като личност / малко хора знаят, че желанието да докажеш своето превъзходство често е свързано с чуството за беззащитност и неувереност в себе си /. Незнанието на това какъв си и защо си довежда до необходимостта да доказваш това на себе си или на другите.
Но именно тогава, когато спортният резултат става средство за формиране на положителен имидж пред другите най-лошите качества на човека се проявяват и обекновенните страх и разочаровения , които ние изпитваме придобиват уродливи форми / много влияят на качеството на играта/.
Ако човек изпитва чуство на страх, че загубата на мача ще повлияе на възприемането му от другите като личност - това ще оказва влияние на всеки негов удар. Ще му попречи да реализира своя максимален потенциал. Не би имало толкова големи проблеми със сътезателността, ако имиджа не се ценеше толкова много.
Аз съм тренирал много деца и ученици, които са били възпитани във вярата, че тяхната самоценност пряко зависи от тенисните победи. За тях желанието да играят добре и да печелят е въпрос на живот и смърт. Те постоянно сравняват себе си с другите и използват тениса като мярка за своята значимост, смятайки, че само ако са най-добрите, ако постоянно печелят те стават достойни за любовта и уважението , от което се нуждаят. И почти винаги - това е резултат от влиянието на родителите. При това, в процеса на обучение истинската ценност на отделния индивид се игнорира. Децата, обучени в такава система на ценности, когато станат възрастни, остават овладяни от идеята за постоянния успех, и за които завинаги се затварят обикновенните ценности на човешкото съществуване.
Тяхната трагедия не е в това, че обикновено те не достигат до абсолютния успех, който те жадуват. Главното - те трудно ще намерят любовта и самоуважението, които са търсили, стъпили на тази пътека. По-вече, тази абсолютна идея за успеха развитието на човешките качества се игнорира. Тези хора няма да намерят време , нито желание да се любуват на красотата на природата, да споделят своите съкровенни мисли и чуства с любимия човек или да се замислят за смисъла на живота и за човешкото битие.
Но в същото време, когато едни остават подвластни за идеята на успеха, другите я отричат. Показвайки очевидните ужаси на съвременната култура, възвеличаващи само победителя и игнориращи човешките качества, те страстно отричат съревнователността. Сред тях са и много младежи, страдащи под непосилния товар на идеята “победа на всяка цена”, която им се налага от родителите и от обществото.
Обучавайки такива деца, аз често съм виждал в тях желание за загуба. Те търсят всяка причина, да не изразходват усилия за достигане на победата. При това, всеки от тях винаги си има алиби, че е загубил, не защото се е старал. Те позволяват на събитията да се развиват сами по себе си , като не полагат усилия за променяне на ситуацията.
При това вътрешно те смятат, че ако действително те са се старали и загубили, то тази загуба действително е оценка за ценностите им като личност/ т.е., външно протестирайки, че резултата няма значение, те вътрешно също остават в рамките на идеята “победителя получава вскичко”/. И първи и втория тип хора се намират в капана на заблуждението,че твоята човешка ценност зависи от това как ти изглеждаш в сравнение с другите. И двата типа изпитват страх от получаването на ниска оценка от другите. Само ако успеем да преодолеем този страх, пренебрегвайки оценката на човешките качества по таблицата победител-победен може да открием истинския смисъл на съревнованието, на всяко предизвикателство, което ни предоставя съдбата.
Моето собствено разбиране за състезателността е изминало дълга еволюция, докато не достигнах гледната точка, излагана тука. Когато бях млад добрата игра и жаждата за победа имаха огромно значение за мен. Но, започвайки да изучавам вътрешните процесси при познанието както върху играта, така и върху обучението по тенис, аз станах привърженик на красотата в тениса, оценявайки своята игра по отношение на желания идеал. Мене престана да ме вълнтува как изглежда моята игра по отношение на противика, а като колко близко е до моите представи до съвършенството. Започнах да играя по друг начин, съхранявайки плавността на движенията, точността и мъдростта.
Но нещо беше загубено. Не изпитвайки желание за победа, аз загубих нужната мотивация за игра. Аз мислех, че желанието за победа поражда намесата на собственото его, което разваля картинката, но ми стана ясно, че нещо не е наред. Аз се запитах, възможна ли е такава мотивация, която не поражда личностна оценка по скалата победител-победен. Съществува ли мотивация за победа, която не е капан за собственото его и не пораждаща свързаните с нея страхове и разочарования. Винаги ли желанието за победа означава ” Вижте, аз съм по- добър от другите”.
Веднъж обаче успях да изпитам чувствата, които по неочакван начин ме убедиха в това, че тениса не е само красота и съвършенство. В течение на няколко седмици аз се опитвах да си уговоря среща с едно прекрасно момиче. Тя ми беше отказвала вече, но предлога беше толкова естествен, че ми оставяше отворена врата да опитам още веднъж. В края на краищата датата на срещата беше уговорена. Свършвайки работа, в този ден неочаквано бях поканен да изиграем няколко сета с друг треньор от клуба. “С удоволствие бих поиграл, Фред отговорих, но тази вечер съм зает”. В този момент ми звънна телефона. “Почакай, Фред, ако това е звъненето, от което се притеснявам, има вероятност да изиграем няколко сета”. Опасенията ми се оправдаха, и причината за отказа отново се оказа много естествен, момичето беше много мило, и аз наистина не изпитах никаква разочарование от момичето, но когато затворих телефона бях просто бесен.
Аз взех ракетата, излязох на корта и заиграх така, както никога по-рано. Ударите ми бяха мощни, но за мое учудване много точни. Не прекратих своите атаки от началото докрая на мача. Даже в най-отговорните разигравания не намалях темпото. Правих рискови разигравания, и въпреки това те завършвана успешно. Играех със същата силна мотивация, даже когато водех в резултата. Някак сди играех извън себе си. По някакъв начин яростта беше отворила в мен възможности извън пределите на моите очаквания, премахнала всякаква предпазливост.
След мача Фред не изглеждаше особенно разстроен, той беше разбрал, че бе попаднал под парен локомотив, и в този ден нищо не можеше да промени. Даже беше някак си радостен, че бе свидетел на такава прекрасна игра, по някакъв начин смятайки собствената си игра за причина за моя успех.
Аз не съм привърженик на играта в състояние на злоба, като средство за постигане на победа. Трудно може да се достигне това състояние преднамерено. Аз бах бесен тази вечер, и изразих своята ярост посредством тениса.
Аз бях наистина бесен - и това бе заработило.
Разгадаването на идеята за състезателността все още не беше ми дошла, доста по-късно аз все още не бях преоткрил за се беси природата на волята за победа. Това се постигна по време на дългите дискусии с баща ми, отстояващ теорията за състезателността. Той самият беше добър боец и в спорта и в бизнеса. Нашите дискусии продьлжаваха много дълго, и аз винаги отстоявах тезата, че конкуренцията не е добра мотивация, тя води към проявяването на най-лошите черти в човека. Помня, че последната решаваща дискусия аз започнах с аргумента, че има видове спорт, например сърфинга, които не се явяват състезателни. “Но нима сърфиста не се съревновава с идващата вълна?, попита баща ми, нима той не се старае да избегне удара с мощта на вълната и да използва нейните слабости?”. “Да, но тука няма предизвикателството към личността, изясняването кой е по-добър.”
“Но нали целта е да накараш вълната да те дакара до брега.”
“Да, но при това ти не се състезаваш с върната, а се стараеш да се слееш с нея, плавно да се плъзгаш заедно с нея.”
И тогава сякаш нещо ми присветна. Баща ми беше прав. Целта на сърфиста е да подчини вълната, да я накара да го пренесе до брега. След това той ще взлезе пак в океана да чака по-голяма вълна, за да провери може ли да се справи и с нея. Ако целта на сърфиста беше просто да се плъзне с вълната до брега, то той може да го направи и със средна вълна. Защо той чака все по-големи вълни? Отговора беше много прост, и той ме накара дапроумея истинската природа на състезателността. Сърфиста ще чака по-голяма вълна, защото за него е важно предизвикателството, което тя му носи. За него е важно препятствието, което създава голямата вълна между тях и желаната цел - да я овладее и да достигне до брега на нея. Защо за него това е важно? Защото всичките тези препятствия, размера и мощта на вълната ще изиска от сърфиста пределни усилия за овладяването и. Само все по-големите вълни ще изискат от него всичките му умения, мъжество и концентрация, за да ги преодолее.Само така той ще съумее да познае истинските предели на своите възможности. Сдруги думи, колкото по-сложни са препятствията, които поставя пред сърфиста вълната, толкова по-добре той може да разкрие своя потенциал. Този потенциал може да съществува в спортиста постоянно, но докато той не се прояви в действие, то той ще остане скрит за самия него. Тука ние виждаме, че препятствието е необходимия инградиент за процеса на самопознанието. Ще отбележим, че в този процес човек не се намира в състояние на афект . Той може да бъде заинтересован в демонстрацията на своето величие за себе си или за пред целия свят, но всичките тези усещания са включени в процеса на разкриване на възможностите на индивидуала. Той непосредствено и точно опознава своите скрити възможности, и по този начин увеличава нивото на сомопознанието. От този пример смисъла на състезанието ми стана по-ясен.
Победата - това е преодоляване на препятствията между тебе и поставената цел. И победата е толкова по-сладка, колкато по-голяма е поставената цел.
Но опита, получен в процеса на достигане на целите , тези величайши усилия, които са били изразходване за нейното достигане често се оказват по-ценни зачовека от самата цел.
Когато осъзнаем смисъла на целта и преодоляването на препятствията по пътя за нейното достигане , ние вече можем да разгледаме смисъла на съперничеството в състезателните видове спорт.
Кое се явява в тениса источник на препятствия, преодолявайки които тенисиста може да осъзнае своите способности? Разбира се, вашият противник! Тогава какъв е вашият противник, враг или приятел? Разбира се, ваш приятел, ако той с всички сили се старае да ви създава препятствия . Единствено, играейки роля на истински противник той се оказва ваш голям приятел. Само ако той с всички сили се съревновава с вас за победата, той действително се кооперира с вас! На корта няма да дочакаш голяма вълна. Това е задължение на противника да ви създаде максимално възможни препятствия и е равно на също такова задължение на вас към него. Действайки по този начин, вие създавате един на друг условия за максимално определяне на границите на вашите възможности, до които можете да достигнете.
Така аз достигнах до поразителния извод , че истинското съперничество е еквивалентно на инстинската кооперация. Всеки играч със всички сили се стреми да победи другия. Но ако приемем гореизложения смисъл на съперничеството вие побеждавате не личността, а препятствията, които той ви е поставил. И колкото са по-големи препятствията толкова по-вече вие трябва да цените усилията на противника, тъй като той ви е помогнал да опознаете самия себе си. В истинското състезание няма победени. Всеки играч извлича за себе си полза, преодолявайки съпротивлението на другия.
Тези идеи съществено изменят вашето разбиране и отношение към тенисния мач като такъв. Първо, посрещайки сервис, вие няма да се надявате на двойна грешкя на противника, обратно, вие ще искате той да сервира колкото се може по-добре. Желанието, топката да попадне във вашето поле ще породи у вас съвсем ново ментално състояние, помагащо ви по-добре да на направите ретура.Реакцията ви ще стане по-добра, движението към топката по-бързо. Т.е., действайки по този начин вие ще създадете по-големи неприятности на противника. Повишавайки увереността в себе си , вие едновременно я повишавате и у противника, и значително повишавате чуството на превъзходство. В края на мача вие искренно си стискате ръцете в благодарност за тези усилия, които всеки от вас е положил, и всеки от вас е преодолял.
Преди си мислех, че ако играя приятелски мач не е честно през цялото време да използвам слабостите на противника, например слабия му бекхенд. В светлината на гореизлиженото - нищо не може да бъде по-неправилно от това чувство. Ако вие играете към неговия бехенд често, то той ще се подобри. Ако вие сте толкова великодушен , че му играете към форхенда то неговия бекхенд след вашата среща ще остане все така слаб.
Тези възгледи на природата на състезателността доведоха до още едно преобръщане в разбирането ми за играта, което значително ми помогна в бъдеще. Веднъж, когато бях на 15 играх в местен турнир и победих 18 годишно момче.След мача баща ми дойде и ме поздрави, но майка ми възкликна :”горкото момче, сигурно се чуства много зле, загубил от доста по-малък противник.” Това беше реакция, която се обърна против мене самия и дълго време ми пречеше да играя. Аз се оказах изведнъж и горд и виновен за своята победа. Жалостта към противника дълго време ми пречеше за играта, докато не осъзнах истинския смисъл на съревнователността. Вие не сте длъжен да станете килър, за да бъдете победител, смисъла в тениса не е в това!Сега аз се стремя да победя във всеки мач. Това е просто и това е правилно.Аз не мисля за това, ще спечеля или ще загубя даден мач . Мене ме вълнува, ще приложа ли аз максимални усилия, за да спечеля всяка топка, защото осъзнах, че именно в това е смисъла на истинската ценност на играта.
Максимално усилие не означава максимален контрол на съзнанието над всеки удар, не - това означава, че вие вярвате на своето тяло, съхранявате концентрацията и мотивацията в играта , позволявате на събитията да текат от само себе си при максимални психически и физически усилия.
Може да си помислите, че целта - “победа” и целта - “гарантиране на максимални усилия за победа” е незначителна. Обаче, всъщност има принципиална разлика.Когато моето внимание се влияе от резултата мене ме вълнува това, което всъщност аз не мога да контролирам. Да спечеля, или да загубя - това е резултат не само на моите усилия и майсторство, но и на моя съперник. Когато човек емоционално добавя към играта си и това, което той не може да контролира, вътрешната неувереност се повишава , което довежда до включването на съзнанието в неща, които то не е способно да управлява - процеса на изпълнение на ударите. Тъй като вашия мозък е способен да управлява усилията, нужни за победата и винаги е способен да гарантира най-доброто изпълнение в дадения момент няма никакъв смисъл да се вълнуваме за това.
По този начин, за играча, владеещ техниката на вътрешната концентрация, играта е ” тука и сега” - на разиграването на конкретната топка, и тази игра никога не свършва.
Заключително предупреждение.
Както е известно, големите успехи се достигат с големи усилия.
Но обратното не винаги е вярно. Един мъдър човек е казал: “Човечеството се дели на три вида. Първите смятат, че препятствията са непреодолими и се стараят да да не ги преодоляват. Вторите, при среща с препятствие си казват “аз съмдлъжен да ги преодолея” и започват да ги прескачат, заобикалят, преодоляват. Третите, преди да приложат усилия се постарават да изяснят какво ги чака на другата страна на препятствието, и заслужава ли си усилията по преодоляването.”
Етикети: курсове, силистра, Тенис, тенис клуб силистра, Тренировки