Аз съм треньор от университетска команда в Америка. Освен това тренирам деца от 12 до 17 год.Видял съм много мачове, които са загубени само за това, че играчът не е могъл да контролира своето емоционално състояние, своя гняв.

Гневът в трудните моменти на мача не е характерен само за младите играчи.Виждал съм счупени ракети, топки, изстреляни в космоса, чувал съм ругатни, които могат да накарат да се изчерви и товарач на централна гара от играчи практически на всякаква възраст. Същността е ясна – има такива моменти, когато сме принудени да се борим и с демоните на злото, които живеят в нас.

Даже великият Бьорн Борг, когато е бил много млад е бил известен с проявяването на негативни черти на характера. Въпреки това, впоследствие става известен с майсторството си за самоконтрол, т.нар. “ледения човек”. Когато е бил млад тийнейджър, той се е ядосвал по време на мач, и това се е отразявало много на отношенията с родителите. Тяхната реакция на   гневните избухвания на Борг да му се вземе ракетата, да се лиши от тенис за известно време, и т.н. Мисля, че има много такива примери и със сегашните младежи. Само , че с времето Борг се е справил с това,, като е работил над себе си и … е изработил за себе си пълния самоконтрол и увереност.

Аз съм на 52 години и по-вече от играчи с които аз тренирам и се състезавам, са доста по-малки от мене.Те ме гледат и мислят,че тяхната младост и сила ще им позволи без проблеми да ме победят, и понякога така и става. Обаче в същото време мога да кажа, че съм спечелил по-вече от мачовете си с младежите. Разбирам, че в по-вече от случаите побеждава този, който прави по-малко грешки. Признавам, че в тениса няма типови разигравания” . Но аз знам също , че веднага мога да извлека полза , когато почувствам, че съперникът започва да нервничи.

Много от младите играчи започват да се ядосват на себе си още в началото при първите грешки     в мача.Аз винаги имам една “антена”, която е насочена към слабостите на противника, и знам,че значително ще подобря играта си , ако гневът се е сврял в мозъка му., независимо от играта или резултата. Между другото, когато видя, че съперника започва да се ядосва, се чувствам много добре.   За мене е знак за това,че съперникът ми играе едновременно с два противника  – със мене и със себе си.

И така, защо гневът е противник в тениса? Ако гледате американски футбол , то ще забележите, че понякога яростта  подобрява играта им. Но тениса – това е друго нещо.

Първо тениса е много индивидуален спорт. Разбира се има и двойки, но когато се играе сингъл, сам си е господар. Даже и по време на тренировките, играча сам разиграва топките. За тези, които са играли пред публика, знаят острото чувство на самота, и постоянното  пресинговане от страна на зрителите.

Второ, тениса не е просто физически спорт, , това е също прекрасен спорт, базиращ се на двигателните умения.  Най –малките изменения във изпълнението на удара могат да предизвикат сериозни грешки. Тези изменения могат да бъдат толкова малки, че ние просто няма да знаем откъде са. Това може да доведе до разстройство на психиката и гняв.Гняв, който натоварва мускулите, и ни принуждава да извършваме по-други движения, отколкото бихме искали. Много просто е да попаднеш в такава ситуация- грешките водят към гняв, който предизвиква нови грешки. Окончателното следствие на на този затворен кръг – това е поражението, загубата.

Забележете – много от играчите мразят пораженията…. – вместо това да обичат победите. Това са две различни  настроения.Когато играча обича да побеждава, енергията е положителна. Целта е победата и очакването на победата е възможно.Когато играча е от тези, които ненавиждат или се боят от загубата, то енергията е отрицателна. Това довежда до разстройство, гняв и паника.

Ако вие правите нещо спокойно, търпеливо и уверено, не се ли наслаждавате , независимо от резултата?И  от друга страна, каква е радостта от победата, ако пътя към нея е обсипан с гняв, разстройство, неувереност и страх?

Отрицателната енергия в тениса- това е сериозна разрушителна сила. Ако веднъж се добере до мозъка на играча, трябва ядрена енергия за да се освободиш от него.

А какво да кажем за феномена Джон Макенрой?Тука действително трябва да се разбере откъде при него идва този гняв.За Джон гнева винаги се явява резултат на някаква несправедливост /реална или въображаема/, която той изпитва на корта. Лошото поведение за него не е катастрофа, това преди всичко е конспирация. След като той се е “поставил” в позиция на жертва, то гнева му е “справедлив”. И тука той сменя  отрицателната енергия на положителна – като превръща гнева в източник  на “справедливост” и “законност”.

Много малко хора могат да действат като Макенрой.

И така, логическия въпрос: как мога да се предпазя от гнева, който ме достига на корта?

Първо, трябва да разберем, че тука няма никаква магическа сила. Гневът ни въздейства на корта или в живота за определено време. Но той може да бъде контролиран, и в някои случаи – отстранен.

Ще ви кажа някои съвети и техники, които съм намерил като полезни в треньорската си практика.

Признайте си,че тениса – това е игра.Има много по-вече неща на света, които са доста по-лоши от това да загубиш мач…, даже, ако тениса е най-важното във вашия живот.

Гневът прилича на наклонена хлъзгава плоскост. Ако ти веднъж попаднеш под неговото въздействие, продължаваш да се пързаляш. За да отстраниш гнева от твоя живот, просто трябва да го познаваш. Когато ти го разбираш и го контролираш във вашия ежедневен живот , ще е много по-лесно да го контролираш и на корта.

Вие не можете да мислите за две неща едновременно. Когато гнева започне да поразява вашият мозък, изработете си навик да мислите за нещо положително, приятно и красиво. Ако вашият ум може да преодолее гнева даже за миг, вие може да го ограничите и за минута, ако вие можете да го ограничите за минута, ще можете да го ограничите и за цялата игра.

Научете се да фокусирате вниманието си върху дишането и мускулите си, когато почувствате, че започвате да се ядосвате. Дишайте бавно. Постарайте си да отпуснете мускулите си. Движете се бавно, почивайте по-вече между разиграванията. Фокусирайте се на  вашите ритуали, за да възстановите своето равновесие и ритъм.

Никога, повтарям ви, никога не си произнасяйте нещо негативно по време на мача. Да си казвате “ това беше глупаво”, “как можах така да ударя”, “как можах да пропусна този удар”,”не мога да повярвам, че сгреших” и т.н. това само увеличава негативните чувства вътрешно във вас. Рано или късно вашият негативизъм ще отстъпи място на гнева и разстройството. Най – големия ви противник тогава ставате вие самия. Тогава се постарайте да се успокоите, като разговаряте със себе си.Казвайте си “ Няма страшно, ще опитам пак”, “Хайде, концентрирай се сега”, “Няма проблеми, забрави за предната топка”, и т.н. е много по-добра мотивация.

Опитайте се да броите от 5 до 1 преди разиграването.Казвайте си всеки  номер внимателно и не позволявайте да започне разиграването преди да сте свършили.  Това те отвлича от лошите мисли, успокоява, и придава на броенето ритуал. Ритуала- това е пътя на тенисиста  за увеличаването на спокойствието, когато ти се струва, че играта не върви.

Когато сте наистина разстроен, опитайте се да си изпеете нещо наум. Може да ви се струва лудост, но аз знам няколко професионални играчи, които са ми признавали, че са използвали този метод за борбата с гнева и злобата по време на мач.

Не се стеснявайте да разпъвате своите мускули преди разиграванията. Това действие ще ви върне разума на тялото и ще ви помогне за правилното осъзнаване на някои моменти. Всеки път, когато играете с отпуснати мускули шансът на гнева да се вмъкне във вас е много по-малък.

Вярното разпознаване на вашата склонност към гняв – това е първата крачка към неговото преодоляване.

Надявам се, че тези съвети ще ви помогнат и на вас. Тренирайте способността си да управлявате гнева си, както тренирате вашите удари.

Отделете малко време за работя по отстраняване на нервните изблици във вашата игра, и съм сигурен, че след време ще подобрите играта си.

Ron Waite, (www.tennisserver.com), пер. с англ.: К. Мужецкая, Томск, СТЦ