Как да подобрите самочуствието си в играта

May 25th, 2011 by estqwerty

Едно от ной-големите желания на играчите в психологичен аспект е да подобрят и развият самоувереността си. Всъщност може да се каже, че на всяко ниво на тениса – от юноши до професионалисти рядко може да видим наистина постоянно уверени в себе си играчи.
Защо е така? Защо толкова много играчи са неуверени корта?
Самоувереността като понятие е описана като: такова състояние, при което вашите очаквания или прогнози са верни, или избраният начина на действие е правилен и най-ефективен. http://en.wikipedia.org/wiki/Confidence
Пълно доверие, вяра в собствените сили, сигурност и надеждност в начинанието. http://dictionary.reference.com/browse/confidence
Спортистите имат самочуствие само ако смятат, че могат да постигнат целите си. http://www.brianmac.co.uk/psych.htm
Като огледаме тези определения, виждаме, че има два вида вида увереност – едната е постоянна, другата не е.

Крехка увереност
От големият ми опит като тенисист и треньор смятам, че по-вечето играчи изграждат този тип увереност – крехка, нестабилна увереност. За по-вечето тенисисти увереността означава, че ще успеят. „Увереността е общо описана като състояние на хората, че хипотезите или очакванията им са верни.” Точно това, което търсят тенисистите – те търсят сигурност. За по-вечето хора сигурността се равнява на увереност.
„Ако аз съм 100% сигурен , че ще постигна тази цел, то аз съм уверен в себе си”. Но ако не съм сигурен, то значи, че аз имам съмнения в този момент. Естествено съмнението и увереността не могат да съществуват по едно и също време – поне по този начин. Следователно уверенността на база на резултатите не е правилният тип увереност. Това всъщност е много крехка форма на увереност, която изчезва веднага, когато резултатът на очакванията не е благоприятен.
Тенисистите много добре разбират, че резултатите от мачовете не са много ясни, и затова те се чуствнат неуверени.

Постоянна увереност
Другото определение за доверието, което ние можем да намерим, е това: “Спортистите имат самочувствие ако те вярват, че могат да постигнат целите си.” Има много малка разлика в думите, която дава големи различия в крехката и постоянната увереност. В по-вечето спортисти дефиницията е „Спортистите имат самочуствие, ако те вярват, че ще постигнат целите си”
Разликата е в думите могат и ще.
Думата може означава, че увереността не се основава единствено на резултата на мача. Увереността на играча се основава на възможността да преодолее / може / задачите за постигане на целите си.
Той не знае резултата, но той вижда възможност да преодолее препятствия, за да я постигне. Увереният играч е уверен в себе си, защото той вярва ,че ще приложи усилия да постигне резултата, и е готов да вложи всичките си сили за това.

Разликата между постоянна и крехка увереност.
Както споменах преди постоянната увереност е тази, която се основава на думата „може би”. Това е когато увереността се основава на уменията и възможностите. Думата мога се основава на способности и умение : „Мога, в състояние да направя това. Това състояние не се променя по време на мач – освен ако не сме контузени или много уморени. Координацията, баланса, техническите и тактическите умения на играча не могат да се променят по време на мача. В действителност, те могат само да се подобряват в дългосрочен план от игра.
Крехката увереност се основава на волята за победа. Играчът е самоуверен, само когато е сигурен че ще спечели. Когато резултатът се движи добре, те играят добре, те са уверени. Веднага, когато се случи нещо, което да намали сигурността им в победата, тяхната увереност пада.
Затова и този тип увереност не е постоянна – в действителност тя се променя много пъти повреме на мач – затова има толкова много колебания в играта на тенисистите – особенно юноши и девойки.
Как да се научи „на постоянна увереност”?
Как ние научаваме “погрешния” вид увереност?

Играчът се научава, на погрешният тип доверие, когато те са хвалени и критикувани на база единствено на резултата. Треньорите и родителите са тези, който преподават (несъзнателно, разбира се) на погрешния вид на увереност. Когато ние хвалим играча за добрия удар на топката или за добре изглеждащ удар , ние им предаваме послание, че те са добри. Когато играчът пропуска, ние ги критикуваме, и съобщението сега е, че играчът не е добър.

Тогава играчът започва да се асоциира с неговите резултати в тениса / и нивото на увереност е такова, каквито са и те/, и ако резултатът е негативен / или положителен/, те се асоциират като добри или лоши играчи. Тогава те понякога се съмняват „Как мога да спечеля мач, когато загубих предния път и значи, че не съм добър играч?” Родителите и треньорите създават увереността на играча , а не самите играчи. Играчите са повлияни от нашата обратна връзка и въз основа на нея те създават свое собствено чуство на увереност – или липса на такова.

Защо родителите и треньорите критикуват или хвалят заради резултатите?
Защото, основно като деца те също са били хвалени или критикувани заради резултатите си – оценките в училище, спортите успехи, както и ежедневните си задачи – например, когато едно дете прави грешка при писането на домашно, то е крититкувано за това. Не става дума за наказание – а за асоциацията на детето за увереността – дали е на основа на резултатите, които никога не могат да бъдат само положителни, или на основата на уменията и способностите, които на практика се повишават постоянно чрез тренировки и състезания.
Ако ние, родителите и треньорите искаме да помогнем за повишаването на увереността и самочуствието на децата то ние трябва да ги хвалим по-вече отколкото да ги критикуваме и ако ги критикуваме / ако наистина трябва да го правим/ то само за неща, които са изцяло под техен кортрол.
Резултата никога не е само под наш контрол. Дори и да вкарате топката в корта на прекрасно място, то не е под 100% контрол на играча. /Ако ударите винаги са под контрола на играча ние никога няма да виждаме непредизвикани грешки – ако всеки играч вкарва топката в корта?/
Какво реално може да контролира играча? Както се казва, играчът може да контролира само своето усилие, своето отношение, както и цялостното поведение и стратегия , но както ще видите дори и това не напълно така. Ние нямаме пълен контрол над нашите мисли и емоции, които възникват по време на мача.
Тези неща обикновенно са подсъзнателни процеси и обикновенно минава известно време, докато съзнателно можем да ги открием и разберем отрицателните им последици. Минава и време, докато съзнателно ние изберем други мисли и да насочим психологическите си техники за контрол на емоциите.
В по-вечето случаи ние хората следваме мислите и емоциите си по всяко време. Ние сме същества на навиците и по-вечето време повтаряме поведението си отпредните дни.
Играчът не може да контролира нивото на уменията си, ако е разстроен или ако е разочарован. Играчът не може да контролира своите умения и усилия, ако си мисли за грешката в предишното разиграване например. Той със сигурност трудно контролира своите умения, ако е недоволен .
След време той може да се „събуди”, и да осъзнае, че това емоционално състояние не му помага да постигне целите си – но това обикновенно му отнема доста време и някои точки ги отиграва в афектно състояние, преди да осъзнае това.

С ДЪЛГИ ГОДИНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКА ТРЕНИРОВКА И ПОЛОЖИТЕЛНО НАСТРОЕНИ ТРЕНЬОРИ ИГРАЧИТЕ НАИСТИНА МОГАТ ДА СТАНАТ ДОБРИ В ОСЪЗНАВАНЕТО НА ТЕХНИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ СЪСТОЯНИЯ И ОТРИЦАТЕЛНИТЕ МОДЕЛИ НА МИСЛЕНЕ, И ДА МОГАТ СЪЗНАТЕЛНО ДА ГИ ПРОМЕНЯТ ПОЧТИ ВЕДНАГА, СЛЕД КАТО СЕ ПОЯВАТ – НО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРАВЯТ ТОВА ПОСТОЯННО И ВЕДНАГА – ПОРАДИ ТОВА ТЕ НЕ СА В ПЪЛЕН КОНТРОЛ.

Когато става дума за стратегия, нещата са много сходни. Веднага след като започне разиграването ние вече не можем да мислим съзнателно /само в редки случаи при много бавно разиграване на топката/, тьй като нямаме време за съзнателен анализ .
Въпреки, че можем да спазваме общата стратегия през цялото време / например да играем на бекхенда на противника/ ние не можем да взимаме винаги най-правилни тактически решения. Тенисиста не удря всяка топка с идеално тактическо решение!
Нашите тактически решения просто СЕ СЛУЧВАТ , базирани на досегашната ни тренировка и практика – и ние просто ги следваме. Понякога страха и съмнението се появяват в мисълта и ние ставаме нерешителни и плахи, от което следват слаби и неуверени удари.
Както вече разбрахме, ние не можем да контролираме емоциите си на 100%.
Както и не можем да контролираме всичко на 100% /още веднъж, ние нямаме 100% контрол върху резултата/.
Но ако ние не можем да имаме пълен контрол над всичко, можем ли да бъдем отговорни за грешките, които допускаме?
Това е нашата емоционална и подсъзнателна част на мозъка, която прави грешки – не ние. Ние бихме искали да правим неща, които са под емоционален и съзнателен контрол, но по мое мнение ние никога няма да получим пълен контрол над мисли и емоции.
Ако това стане ние ще престанем да бъдем хора и ще станем машини.
Ако контролирането на емоции беше под наш контрол, никога по-вече нямаше да има наркотици, пристрастявания, и всякакви други зависимости.Тьй като това очевидно не е реалност, също така не е реалност, че вашият син или дъщеря няма да се поддадат на емоциите повреме на мач. Те не са роботи. Ние само можем да подобрим състоянието на мисли и емоции чрез постоянна психологическа подготовка и излагане на децата в такива ситуации, които ги учат.
Играта „в зона”, или „потоково състояние на съзнанието” са неща, които рядко се случват за по-вечето от нас, и тогава, когато ние се освободим от желанието да контролираме постоянно мислите и емоциите си, тогава ще играем „истинския” си тенис.
Във всеки друг момент нашата игра ще бъде засегната от нашите мисли и емоции, които всъщност ние не можем да контролираме на 100%. Ето защо, ние не можем да бъдем критикувани за грешки, които са причинени от неспособността на човека да контролира мислите и емоциите си.
Всички ние – родители, треньори и играчи трябва да сме наясно с тази невъзможност. Нашата цел е да насърчаваме играча да става по-добьр, да работи върху слабите си страни, да се опитаме да бъдем по-добри в контрола на мисли, но трябва да знаем, че е невъзможно да имаме пълен контрол над съзнанието си.

Критиката убива увереността
Ако по време на мач или тренировка сме критикувани за грешки – както обикновенно става – то ние сме виновни за нещо, което не можем да контролираме. И все пак в момент на критика или самокритика ние не можем да видим това.
Един млад тенисист не може да анализира реалността в света, в тая детайлност така, както ние правим в този статия. Един млад тенисист не е наясно, че критиката, получена от родители и треньори НЕ Е ОПРАВДАНА.
Родители и треньори не са прави когато крититкуват грешките, защото не разбират реалността – кое младият играч може и кое не може да контролира. В по-вечето случаи те просто не са наясно с опустошителните последствия от критиката за вътрешната увереност и самочуствие на младия играч.
Когато играчите са крититикувани за нещо, което не са направили добре, и вярват, че могат да го направят, ако само „влез по-бързо в зоната, или вдигни лакътя по-вече, или конценриряй се по- добре, или вземи топката по-рано и т.н.”. те погрешно започват да вярват, че е възможно пълното премахвмане на грешки и всеки техен пропуск е поради тази причина. Те мислят, че грешката е под техен контрол и затова са виновни, че са сгрешили.
Естествено, ако това беше вярно, то със сигурност някои от най-талантливите играчи на тази планета щяха да са елиминирали грешките си досега. Не виждам човек, който може да направи това, и това никога няма да се случи.
Всъщност, това е грешката на треньорите и родителите на младите тенисисти – те ги крититикуват за грешките, пропуските /резултатите/, докато всички останали на тази плането също правят долу горе същите грешки – това е един и същи етап от процеса на обучение. И младият тенисист след време започва подсъзнателно да смята, че нещо не е наред с него, че не може да се справя добре. Той започва да мисли, че е по-зле от останалите / а всъщност и другите мислят така/. И по този начин губят доверие в себе си.
Това е цикъл, който се повтаря от поколение на поколение. Надяваме се, че със съвременните разбирания ще се прекъсне този цикъл и ще помогнем на следващото поколение да станат по-уверени и да използват изцяло потенциала си.

Как да изградим „правилния” тип самочуствие
Правилният тип на доверие се основава на способностите и уменията на играча – не на непрекъснато променащи се удари и резултати в мачовете. Но способностите и уменията се подобряват с практиката – и тогава увереността ще расте. Играчите се учат да се доверяват на своите способности, като ги похвалите при демонстриране на същите тези способности. Ние също така трябва да им напомняме, че резултатът не е под техен контрол, че акцентирането върху резултата ги изкарва от състояние на игра, кара ги да бъдат много емоционални, което съответно ги кара да мислят за други неща и намалява изпълненията на най-добрите им умения.

Ако искаме да възпитаме уверени тенисисти , ние трябва да им внушим тази увереност. Обикновенно децата не поставят под съмнение нашата логика и просто вярват в това, което им казваме.
В процеса на подготовка и обучение ние можем да изградим в тях много крехък тип увереност, който ще се разтопи веднага, когато нещата не изглеждат толкова добри, или можем да изградим постоянна увереност, която остава силна независимо от резултата или други външни фактори.
Слабата увереност се създава, когато играча е критикуван /или хвален/ на база резултат от действията. Играчът впоследствие смята, че няма как да сгреши ако прави всичко правилно. Те погрешно смятат , че грешките са под техен контрол и вината е в тях. И си мислят: „а един интелигентен и талантлив тенисист няма да направи такива грешки”. Поради това те развиват чуство за малоценност, ниска увереност и ниска самооценка.
Дори и да са уверени, това е само тогава, когато нещата вървят добре. Когато сгрешат един или няколко удара, или когато инерцията на добрата игра се промени, те губят увереност в собствените си сили , и не вярват , че могат да спечелят, като следствие спират да вкарват енергия и усилия в мача. Това всъщност е основната причина за тяхната загуба.
Постоянна увереност се създава, когато похвалите са на база умения, старание и желание. И когато са по-вече от крититките. Ако играчът е сгрешил един удар, но е подходил правилно тактически, тогава играчът трябва да бъде похвален за правилният подход. Това е, което той може да контролира. С практиката сигурно ще успее и да улучи целта.
Тогава играчът се научава да се доверява на своите способности и умения и е наясно, че не може да прати топката на 100% там, където иска. Те приемат грешките като нормална част от тениса. Те вярват, че могат да успеяят, дори когато нещата не вървят така, както биха искали.
В това състояние на увереност те са способни да играят на върха на своите възможности и умения , и тогава получават удовлетворение, даже и да загубят мача. Техните умения се подобряват даже и ипри загуба, и това действително изгражда по-голяма самоувереност в бъдещето им.

http://www.tennismindgame.com/

превод : Тихомир Плугаров

Публикувано в Публикации | Comments Off on Как да подобрите самочуствието си в играта

Comments are closed.