„ВЪТРЕШНАТА ИГРА НА ТЕНИС” – Тимъти Голуей

Всяка игра има две измерения – външна част   и вътрешна част .Външната част се играе срещу реален противник за преодоляване на  препятствията, които поставят  противника, правилата на играта и всички други външни условия за да се достигне до определен резултат. Усвояването на уменията за тази игра, каквато и да е тя, е обект на много книги, инструкции, съвети и препоръки от типа на как да държим ракетата, как да замахваме със стика за голф , как да позиционираме тялото и т.н. за да постигнем по-добри резултати. Но поради някакви причини много от нас намират тези инструкции лесни за запомняне , но трудни за усвояване на практика.

Тезата на тази книга е, че нито майсторството, нито удовлетворението от играта не може да бъде постигнато без да се усвоят уменията на  относително пренебрегваната вътрешна игра. Това е играта, която протича в съзнанието на играча когато той среща препятствия като нервност,загуба на концентрация,  неувереност, самообвиняване, гняв и т.н. Накратко, това е „вътрешната” игра за преодоляване на всички негативни навици на съзнанието, които възпрепятстват постигането на добри резултати в изпълнението на външната игра.

Ние често си задаваме въпроса защо един ден играем добре, а на следващия се проваляме, или защо сме „в паника” по време на турнирен мач, или защо изпускаме на пръв поглед елементарни положения по време на игра. Защо се изисква толкова дълго време за премахването на лош навик и изграждането на нов, по-добър? Победите във вътрешната игра може да не са видими допълнения към спечелването на трофеите и купите, но те носят ценни постижения, които допринасят за един постоянен успех както на корта, така и извън него.

Играчът, владеещ вътрешната игра умее да използва максимално уменията си в една спокойна обстановка, той открива основата на самоувереността извън резултатите на мача и знае, че да спечелиш  мача трябва просто да се оставиш на тялото да си върши работата без напрежение.Той знае, че ще види едно спонтанно изпълнение на целта, което се случва само когато съзнанието е спокойно и в хармония с тялото, което е в състояние да надмине очакванията на ума отново и отново.

Има много по-естествен и ефикасен метод за обучение,който всъщност ние почти не осъзнаваме.Той е подобен на процеса на обучение, който всеки от нас е използвал, но е забравил, а именно процеса на обучение например на  прохождане, говорене и др. Този метод използва много по-вече подсъзнателната част на нашият мозък, а не съзнателната, логичната част, т.е. използва се нервната система на гръбначния и средния мозък по-вече  отколкото главния мозък. Интересното е ,че този процес на обучение ние вече сме го използвали , не трябва да то учим. Всичко , което е необходимо е просто да се оставим на процеса на естественото обучение и да отхвърлим лошите навици на изкуственото  учене. Да открие и да изследва необикновения потенциал на човешкото тяло е и търсенето на „вътрешната игра”. В тази книга тя ще бъде проучена чрез играта тенис

Отраженията на „вътрешната” част на играта в тениса

Проблемите на тенисистите  по време на игра не са обикновено техническите проблеми от типа „правилно ли замахвам с ракетата?” Книги и професионални треньори със съвети по тази част на тениса буквално изобилстват.Също така повечето играчи осъзнават и са наясно с физическите аспекти на играта.

Най-големите проблеми на тенисистите , които са отеквали в коридорите на съблекалните в годините на тенис играта обикновено се формулират така: „Не че не знам какво трябва да направя, а просто не правя това, което знам.” Други чести оплаквания от страна на тенисистите са: „По време на тренировките играя много добре, но когато играя завързан мач просто се сривам и не показвам това, на което съм способен. Знам с точност къде греша по време на изпълнението например на фор хенда, но просто не мога да се отуча от грешния си навик.” Когато аз усърдно тренирам някаква техника на удара, четейки книгите обикновено тотално обърквам всичко. Когато се концентрирам само върху отделен елемент всичко останало сякаш се срива. Когато в мача се разиграва важна точка  срещу добър играч , толкова се схващам, че обикновено губя всякаква концентрация. Най големия ми противник се оказвам самият аз. Аз губя заради самия себе си.”

Повечето играчи от който и да е спорт се сблъскват с тези трудности постоянно, но има много малко специалисти и литература които се занимават в дълбочина с тези проблеми. Обикновено треньорите   използват  изтъркани фрази и напътствия  като „ Да, в играта има много психология и всичко опира до позитивната нагласа”,„Трябва да си уверен, да имаш волята за победа” и др. подобни , но как въпросът как да се придобият, как да се „ тренира  психика” остава без отговор.

Така, че има място за изучаване и „трениране” на умствените процеси които да преобразуват нашите знания до такава степен, че те да станат умения, които нашето тяло  да извършва без напрежение. Как да се развият тези умствени умения без които е невъзможно достигането до високи постижения е и основната тема на книгата  „Вътрешната игра на тенис”

17

The Typical

Tennis Lesson

Представете си какво се случва в главата на един нетърпелив ученик преди урока по тенис и също така в главата на също толкова нетърпеливият  да покаже знанията си треньор по тенис. Да предположим, че ученикът е на средна възраст, бизнесмен, който иска да подобри играта си на клубно ниво и съответно позициите си в ранглистите на клуба.Треньорът стои с един голям кош  топки от едната страна на мрежата подава удобни топки на ученика, като е леко неуверен в това дали ученика смята таксата на урока за висока и затова много внимателно дава оценка на всеки негов удар. ”Много добре, но вие малко захлупвате плоскостта на ракетата в завършващата фаза на удара, мистър Уел… Така, сега прехвърлете тежестта на предния крак при подхода към топката… Добре, но сега изнасяте ракетата назад твърде късно…Така, замахът назад да бъде малко по-къс от предният удар…Точно така, много по-добре.” По време на този урок  в съзнанието на мистър. Уел се блъскаха 6 мисли с това какво трябва да прави и  едновременно 16 мисли с това, което не трябва да прави. Усъвършенстването изглежда съмнително,  много комплексно и сложно,  но и двамата са удовлетворени от внимателния анализ на всеки удар и таксата с удоволствие се заплаща с обобщението на треньора: „практикувай всичко това  и ще видиш голямо подобрение”.

Като нов треньор аз също изпитвах угризения, че преподавам прекалено многословно, но един ден, когато бях отпуснат и в спокойна обстановка по време на урок  започнах да говоря по-малко  и да виждам по-вече. Грешки, които виждах, но не споменавах пред ученика бяха поправени без той даже да подозира, че ги е правил. Как се случваха промените? Въпреки ,че намирах това за интересно, малко трудно беше за егото ми да приеме ,че всъщност подобренията в играта на ученика не зависеха от наставленията ми. Още по-голяма бе учудването ми, когато осъзнах, че понякога словесните указания давани на добросъвестен ученик в действителност намалят вероятността да се получат желаните подобрения.

Всички треньори знаят много добре за какво говоря.Те всички са имали ученици, като едно от моите, казваше се Дороти. На един урок бях дал на Дороти без напрежение в гласа ми следната инструкция: ”Опитай да повдигнеш главата на ракетата в завършващата фаза не до кръста си, а до рамото. Така ще предадеш по-голямо въртеливо движение на топката и това ще я вкара в корта”.Тя беше съвестна ученичка и даваше всичко от себе си при изпълнението на задачите. Стисна устни, непоколебимо присви вежди,стегна цялата мускулатура на ръката и предмишницата, което направи плавността на движенията тотално невъзможни и в крайна сметка завършващото движение се промени с едва няколко сантиметра. В този момент традиционния съвет на треньора е : „ Това е по-добре, Дороти, но се отпусни по-вече скъпа, не бъди толкова напрегната” . Съветът е добър дотолкова, че успокоява Дороти, но тя не може да осъзнае  какво е „да се отпускане”,  докато се старае да удари топката „правилно”.

Защо Дороти – или вие, или аз изпитваме неприсъщо „стягане” при извършване на желано движение, което всъщност физически не е много трудно? Какво всъщност се случва в главите ни във времето между подаването на инструкцията и същинското му изпълнение? Първият проблясък на отговора на този  ключов въпрос ме осени в момент на прозрение след урок с Дороти: ”Каквото и да се случва в нейната глава, то е твърде много. Тя толкова много се е фокусирала да изпълни моите указания по движението на тялото си, че тя просто „не вижда” топката. И осъзнавам, че отчасти това е и моя вина. В този момент  обещах на себе си, че ще намаля драстично словесните инструкции пред учениците си.