Най - вероятната причина за отлива на интерес от страна на любителите към професионалния тенис са следните:

1. Разликата между професионалния и любителския тенис за последните 20 години стана толкова голяма, че за любителите вече е невъзможно да съпоставят своята игра с тази на професионалистите.

2. Традиционното обучение на тенис без привличането на последните достижения в областта на науката и технологиите не позволяват да се вдигне нивото на любителския тенис до ниво, което може до някаква степен да се съпостави с професионалния.

Основните препятствия за подобряване за обучението по тенис могат да се разделят на две групи:

1. Неразбиране на процесите на обучение, протичащи в човешкия мозък според последните научни изследвания.

2. Несъзнаване необходимостта от използване на компютърни анализи и интерпретирането на получените резултати във форми, понятни на обучаемите.

За да достигнем добри резултати е необходимо съмвестното решаване на тези два проблема. Използването на високоскоростна видеозапис може да индентифицира, класифицира и сформулира решението на проблемите, опиращо се на факти, а не на мнение . Разбирайки, как отделен индивид възприема информацията, ние можем да я поднесем до обучаемия във форма, гарантираща най-добро усвояване и прогрес.

По-надолу ще разгледаме основните проблеми на обучението и възприемането на нова информация. <!– /*

Какво трябва да направим, за да вдъхнем в тениса нов живот?

Рей и Беки Браун

What We Must Do to
Revitalize the Sport of Tennis
By Ray and Becky Brown

Борис Швец, тенис клуб “Виктория-Краян”, Одеса 2003 г.

Най - вероятната причина за отлива на интерес от страна на любителите към професионалния тенис са следните:

1. Разликата между професионалния и любителския тенис за последните 20 години стана толкова голяма, че за любителите вече е невъзможно да съпоставят своята игра с тази на професионалистите.

2. Традиционното обучение на тенис без привличането на последните достижения в областта на науката и технологиите не позволяват да се вдигне нивото на любителския тенис до ниво, което може до някаква степен да се съпостави с професионалния.

Основните препятствия за подобряване за обучението по тенис могат да се разделят на две групи:

1. Неразбиране на процесите на обучение, протичащи в човешкия мозък според последните научни изследвания.

2. Несъзнаване необходимостта от използване на компютърни анализи и интерпретирането на получените резултати във форми, понятни на обучаемите.

За да достигнем добри резултати е необходимо съмвестното решаване на тези два проблема. Използването на високоскоростна видеозапис може да индентифицира, класифицира и сформулира решението на проблемите, опиращо се на факти, а не на мнение . Разбирайки, как отделен индивид възприема информацията, ние можем да я поднесем до обучаемия във форма, гарантираща най-добро усвояване и прогрес.

По-надолу ще разгледаме основните проблеми на обучението и възприемането на нова информация.

Ограничения от човешкия зрителен анализ.
(Ние не винаги виждаме това, което произтича в действителност)

Свидетелствата на очевидците на престъпления са удивително ненадеждни. Същото се забелязва, когато играчи или любители дават описания на различни удари и движения . Съществуват два източника на такава неопределеност. Скоростта на възприятията на движенията от човека не превишават 25 кадъра в минута / от тука и числото на кадрите в киното са 25, човек не възприема по-бързо въртене на лентата./

Втората причина – наличието в човека на две подсистеми на зрението: фокална и периферна. Процеса на визуалното възприемане не позволява да се анализира съществена част от всеки удар в тениса. Необходимо е да се анализира скорост от 200 кадъра в секунда. Нашият зрителен апарат и особеностите на запомняне не позволяват да се раздели потока от кадри и да се отделят съществените за анализ. / При човека няма стоп-кадър/.
Затова и най-съществената част от двеженията - зоната на контакта и удара е недостъпна за анализ поради високата скорост на движение на ракета и топката. Затова традиционната методика на обучение разделя удара на три части – замах, ударно движение и завършване - водене на топката. Но зрително достатъчно добре се възприема само замаха и завършващата фаза, където скоростта на движение е ниска. А големите проблеми на обучението са скрити именно в тази, недобре видима поради висока скорост зона на удар.

И вместо обяснение за ударното движение, традиционно ориентираните треньори фокусират вниманието на играча в детайлите на замаха и завършващата фаза, считайки, че удара ще се получи като следствие. Както показват скоростните снимки няма нищо по-далече от истината.

В следсвие на ограниченията на зрителната система се появява неспособността да се отстранят грешки, които не се възприемат. Затова и видеоанализа трябва да заеме все по- голямо място в обучението.

Второто ограничение се определя от това, че когато ние бързо се движим мозъкът използва груба оценка на визуалната информация, която се получава от периферното зрение. Но обработката на топката изисква по-точна информация, която се гарантира само от фокусираното зрение. Т.е. за гарантиране на висока точност на удара ние трябва да използваме фокусираното зрение, като съответно тренираме този процес. Оказва се, че повечето играчи на тренировките използват периферното зрение, тай като това състояние е естествено за човека. И като започне мач, те не могат да пренастроят своето зрение , което довежда до непопадане на топката в центъра на ракетата и съответно до лоши последствия, които той не може да си обясни.

Знаменитото “гледай топката” не винаги дава резултат, тъй като играча, гледайки топката с периферно зрение престава да дава точна информация на мозъка, който не разбира какво се иска от него. Тука може да помогне скоростното видео и методики за трениране на фокусирано зрение.

Неднозначност на човешка реч.
(Ако указанията на треньора могат да се тълкуват различно, то половината от обучаемите няма да го разберат правилно).

Друг проблем, свързан с процеса на обучение се явява нееднозначността на човешката реч. Ролята на езика в обучението се състои в това, да се достави до ученика нужната информация разбрано в максимално кратки срокове. Обаче ако треньора дава нееднозначно тълкувани инструкции времето за обучение може да се резтегли неопределено. Но, както знаем не съществува човешка реч, която да изключва всяка нееднозначност. Вместо това треньора използва сбор от нееднозначно тълкувани метафори , шаблонни фрази, правила. Например фразата “водене на топката” има множество интерпретации. И играча може да загуби много часове, опитвайки се да изпълни това указание без да достигне желания резултат. Има много подобни фрази, които можем да чуем от треньорите на корта: “влез в топката”, “ играй пред тялото”, “ускори ракетата”, и т.н., но кой точно може да каже какво означават.

Съвременните технологии позволяват да се замени целият този човешки речеви поток с конкретни и еднозначно разбираеми факти , което съществено ще ускори процеса на обучение. Но и изисква от треньора точно разбиране какво се иска от ученика.

Проблеми на асоциативността на нашата памет.

(Ако вие не разбирате смисъла на казаното – вие ще забравите какво са ви говорили)

Човек добре запомня само разбираните от него указания. И ако вследствие на указанията е постигнат някакъв осезаем резултат, обучението протича много по-бързо, отколкото когато инструкциите нищо не му говорят. Ако, използвайки някаква ключова фраза треньора постигне добри резултати с ученика, но този ученик не намери смисъл в тази фраза то той няма да успее да създаде в мозъка си някаква осмислена устойчива асоциация и в резултат едва ли ще запомни дълго усвоеното. Най общ пример се явява фразата “води топката”. Всички треньори искат от учениците колкото може по-дълга завършваща фаза на удара, макар,че този термин няма някаква смислена асоциация. Затова и ученика може да има дълга завършваща фаза, но въпреки това да няма достатъчен контрол, или добър контакт с топката, което е същественото. Заради това е важно да се определи това, което е полезно, и най-важното – защо. “Защо” може да сформира в ученика смислена асоциация и да се достигнат значителни успехи в обучението.

Проблеми при получаването на информация от рефлексивната памет “за поискване”.

Ние рядко можем да обясним точно това, което умеем
Всички знаем, че притежавайки някакви физически навици ние практически нямаме за тях точно вербално обясниние. Описвайки в “Тенис магазин” своя изумителен къс диагонал от форхенд, Пит Сампрас стигайки до обяснението за контакта на топката с ракетата честно си признава, че сам не знае как се получава, какво точно прави. Което подтвърждава известния факт, че гениалния състезател не винаги може да бъде знаменит треньор. Проблема се изостря и от това, че колкото и да е странно много от хората смятат, че винаги могат да осъществят правилно рефлекторно движение в даден момент. Обаче скоростните снимки показват, че това не е така. Огромно количество от хората нямат достатъчно знаниая за своите удари, за да ги опишат точно с думи.

Скоростните снимки позволява да се създаде база от данни на удари на известни състезатели и на тази основа да се създаде достатъчно точно вербално описание на удара. Това може да помогне да се преодолеят много от присъщите на човек вътрешни ограничения на възприятието.

Проблема на целенасочените действия

Човек има по-малък контрол върху ситуацията, отколкото му се струва.
Ние постоянно чуваме – “удряй пред тялото” . Това не съвсем точно определено правило постоянно се повтаря, и въпреки това много играчи изпитват трудност при неговото изпълнение. Проблема е в това, че човек не може да изпълни пределно точно вербалните команди. Даже ако ученика притежава прекрасна мускулна памет, треньора точно формулира исканото действие способностите на човека точно да изнълни движенията са ограничени. Един от източниците за неопределеност се явява отсъствието на достачъчно бърза визуална обратна връзка, позволяваща да се коригира даденото движение по време на неговото изпълнение. Затова се принуждаваме да се доверяваме на така нареченото “мускулно чувство”. Обаче скоростта на движение е толкова бърза понякога, че обратната соматосензорна връзка не позволява да се достигне необходимата точност на изпълнение, тай като скоростта на движение е по-голяма от скоростта на получената от мозъка обратна информация. Поради това на тенисистите се налага да постфактум да анализират своите движения. И това се явява предмет на съвременните активни изследвания – обработка на постфакт получена обратна информация.

Проблеми на невронното десамблиране .
Как запомня мозъка .

Случвало ли ви се е прекрасно да сервирате например в петък, и коренно различно – два дена по-късно? Това е свързано с удивителната способност на мозъка частично да десамблира / разложи на части/ получена информация за движенията, изучени същия ден. Мозъка не запомня цялостната картина на движенията. Той ги разделя на съставни части и ги запомня, както запомня и процедурата на тяхното събиране. Ако вие сте изучили сервиса като цял образ или шаблон, то бързо ще го забравите. Но ако вие сте го разучили като сбор от съществени компоненти – мозъка лесно ще ги събере при нужда. Но това изисква време, което не трябва да ви тревожи. Разстройването не трябва да ви тревожи, то задържа процеса на събиране на образа, както ядосването пречи за събирането на играчка лего. Разбира се, процеса на десамблиране може да ви изнерви, но към него трябва да се отнасяте с достатъчно уважение, ако искате процеса на обучение да върви добре. Още една особенност на мозъка може да създава препятствие в процеса на обучение. Проблема е в това, че едни и същи неврони могат да участват в различни действия в зависимост от приоритетите във вашия живот. Ако обучението се базира на недостатъчна, нееднозначна или чисто рефлекторна информация много ще бъде забравено и всеки опит да се облягяте на тази информация ще бъде труден. Решението на проблема се състои в изучаването на движението не като цяло, а по компоненти. Тука ще помогне скоростното видео, но задачата на треньора е да разложи информацията на части и да я поднесе правилно на ученика.

Работа на паметта при стрес .
Ако вие сте научили нещо чисто механически – вие може да го забравите в условията на тежьк мач.

Случвало ли ви се е след на тежък мач да си кажете: “Сякаш, че съм забравил бекхенда си”. Това говори, че сигурно се изучавали своите удари с чисто механични повторения. Под влияние на стреса такава информация се забравя много бързо. А стреса в тенисния мач достига пределни състояния. Едно от известните решения се явява създаването на вербално описание на индивидуалните компоненти на удара , което ще ви позволи да възстановите рефлекторната памет. Някои от формите на менталната релаксация също могат да ви позволят да си възвърнете ударите, но това обикновено отнема доста време. Главното е ,че обучението по тенис трябва от шаблоните и правилата трябва да се насочи към целите и смисъла, да се остави на учениците възможността да експериментират, изследват, проявят инициатива. Процеса на обучение трябва да бъде съвместно изследване на учителя и ученика. За да позволи и на двамата да достигнат до върховете на познанието.

Проблеми при натрупването на знания.
Колкото по-бързо вие искате да напреднете, толкова по-бавно върви процеса на обучение .

Никой не може да каже как точно да се направи даден удар. Ние можем само с помощта на думи и примери да поднесем на ученика някаква идея как това може да стане. Това е свързано с несъвършенството на човешката реч, като средство на предаване на информация за движението на друг. Обучението – това е пътя на последователните апроксимации към желаното. Обучението е подобно на изкачването на ред последователни хълмове, всеки от който е по-висок от другия. Първата апроксимация на удара ще бъде, естествено груба и неудовлетворителна. Но вие ще създадете база за следващо подобрение. Невъзможно е да се прескочи веднага от ниво на нов ученик на ниво опитен играч. Необходимо е да се изминат много поредни стадии. И предизвикателството към тенисните треньори е осмислянето и формулирането на необходимия комплект етапи за изучаване на техниката на удара например. Процеса трябва да започне с определяне на оптимален комплект от компоненти, които, вербално описани по най-добрия начин ще съгласуват процеса на запомняне и на усвояване на удара. Компонентите трябва да бъдат прости и разбираеми, така, че ученика даможе сам да ги практикува, използвайки например стена. На този етап не трябва да се бърза. Ако на ученика не му се даде достатъчно време да изследва и експериментира, резултати могат да бъдат лесно разрушени например при психологическо напрежение или при процеса на десамблиране.

Треньорите в никакъв случай не трябва да се опитват да слагат някакъв шаблон на удара, предполагайки, че това ще ускори научаването. Първата апроксимация никога няма да бъде съвършенна и може да бъде в разрез на традиционните престави. Това е нормално. И ако началните опити да се произвиди удар са неловки и груби – това може би е резултат не само на неспособността на ученика да произведе удар, а също и от неопределеносттта на информацията, получена от треньора. Процесите на намиране в мозъка на нужната концепция е различен и загадъчен. И варира за различните индивиди. Това трябва да се взема под внимание, а не да бъде отхвърляно. Тогава ще видим, че до много неща ученикът ще достигне сам, без указанията на треньора. Така например, вие може да видите неочаквано в ученика добра игра с крака, която той още не е изучавал.

Проблеми при компонентното изучаване .
Ние неефективно запомняме цели шаблони.

В ранното детство физическото и менталното развитие на детето не сеопределя от шаблони, метафори и правила. Детето изучава окръжаващия го свят като изследва и експериментира. В този процес на проби и грешки мозъка на детето формира много компоненти, които не му трябват задължително на неговия стадия на развитие, но помагащи му , когато светът на детето започне да се променя и разширява. Този процес се нарича компонентно базирано обучение. Той позволява да се развиват способност за приспособяване към изменящото се обкръжение и обстоятнелство преди тази необходимост да се прояви. Ако вие обвързвате детето с някакви шаблони и не му позволявате само да експериментира, резултатите ще бъдат катастрофални. Мозъкът не е приспособен да оперира с шаблони и правила, тъй като те му ограничават възможността за адаптация. И такова обучение задържа развитието на детето. Това е справедливо не само за тениса, а и за всеки един процес на обучение. Това изисква от нас да заменим всички шаблони, метафори и правила с изразителни факти и данни.

В течение на много години най-известните треньори по тенис са подтиквали за изучаването на тези проблеми. Това са Вик Брайдън, Ван Дер Меер, Джон Найндейли др. Но кое не е било направено. Не са били организирани експериментални изследвания, базирани на биомеханиката, кинематиката и психологията с такива известни учени като проф. Уолтър Фриман, проф. Елен Ленгнер, проф. Андрю Ериксон чиито разработки в изучаването на процеса на обучение на мозъка е неоценим. Задачата е да се пренесат научните изводи в практическите решения и специфични процедури коите няма да изразяват някакви индивидуални мнения, подходи и уловки, което имаме сега, а ще гарантират ясно, недвусмислено, възпроизведено и предадено знание на учениците. Което ще предостави на учениците възможността сами да изследват и експериментират. Ние трябва да заменим митовете – стериотипи и шаблони с компетентни и точни ръководства – здрав смисъл.

Изводи Выводы
Осъзнаване на трудността на процеса на обучение

Природа процессов обучения, основанная даже на научных фактах и недвусмысленном языке, трудна. И проблемы здесь не в ученике. Мы такие, какими нас сделала эволюция. Насущной задачей современного обучения является донести до профессионального корпуса тренеров, руководителей теннисных федераций и педагогов всех специальностей необходимость переработки всего процесса обучения. Переработки, обеспечивающей максимальное его согласования с процессами обучаемости человеческого мозга.
Что существенно уменьшит время и улучшит качество обучения. Сделает возможным обмен информацией между тренерами разных школ. Уничтожит монополию на знание приемов и уловок, процветающую сейчас в профессиональном теннисном мире.

Превод от руски : Тихомир Плугаров

Предговор

Макар, че тази книга е вече на 30 години , проблемите, които тя разкрива досега не са разрешени в тениса. Макар,че на пръв поглед треньорите разбират причините за много от сривовете в играта на тенисистите на всяко ниво - не са известни конкретни методики за управление на вътрешното състояние на състезателя, както и оставя недоизяснена самата морално-етническа база на играта, позволяваща на играча самостоятелно да избегне много капани в откриването на собственото си “его”. Освен - “бъди позитивно настроен”, или “не мисли за изминалото разиграване”, “прави си ритуала, за да разтовариш мозъка си ” и т.н. вие няма да чуете по време на мача. Книгата на Головея ще ви даде този фундамент , който ще ви позволи сам да формирате правилното отношение към играта, при това автоматически да избегнете много неприятности от неправилна психологическа постановка.
Удивително е, че важността на контрола на вътрешното състояние, методите на обучение са известни на всеки добър треньор по карате. Верно е, че каратето е на няколко хиляди години, а тениса - само на около сто… На истинските ценители на тениса винаги са разбирали проблемите както чисто спортните, така и психологически, които поставя пред тях тениса. Не напразно стихотворението на Киплинг е гравирано на вратите на Уимбълдън.
Борис Швец

Идеята състезание

Глава от книгата “The Inner game of Tennis”

W.Timoty Gallwey Превод Борис Швец , тенис клуб “Виктория Краян”, Одеса

В съвременното общество до сега все още не е формулирано еднозначно мнение за конкуренцията. Някои смятат, че именно състезателността е гарантирала прогреса и развитието на обществото. Други смятат съперничеството за основата на много беди в обществото.То настройва хората един против друг и затова довежда хората до разединение и в следствие на това до липса на кооперативност и неефективност. Тези, които вярват в конкуренцията високо ценят такива видове спорт като футбол, тенис, голф. Тези, които откриват в конкуренцията способ за легализирана враждебност предпочитат такива видове несъстезателен спорт, като сърфинг или джокинг. Даже ако им се наложи да играят тенис - тези хора го правят несъстезателно, смятайки, че кооперирането е по-важно от съперничеството. Тези, които застават против ценностите на конкуренцията дават немалко примери за това, какви враждебни и разярени стават хората на корта или на футболното поле. Те виждат в спорта способ за разтоварване на събраната агресия, арена за доказателство кой е по-силен, по умен, по-издръжлив. Представата, че си победил някого на корта и с това доказваш своето превъзходство не само като играч, но и като личност / малко хора знаят, че желанието да докажеш своето превъзходство често е свързано с чуството за беззащитност и неувереност в себе си /. Незнанието на това какъв си и защо си довежда до необходимостта да доказваш това на себе си или на другите.
Но именно тогава, когато спортният резултат става средство за формиране на положителен имидж пред другите най-лошите качества на човека се проявяват и обекновенните страх и разочаровения , които ние изпитваме придобиват уродливи форми / много влияят на качеството на играта/.
Ако човек изпитва чуство на страх, че загубата на мача ще повлияе на възприемането му от другите като личност - това ще оказва влияние на всеки негов удар. Ще му попречи да реализира своя максимален потенциал. Не би имало толкова големи проблеми със сътезателността, ако имиджа не се ценеше толкова много.
Аз съм тренирал много деца и ученици, които са били възпитани във вярата, че тяхната самоценност пряко зависи от тенисните победи. За тях желанието да играят добре и да печелят е въпрос на живот и смърт. Те постоянно сравняват себе си с другите и използват тениса като мярка за своята значимост, смятайки, че само ако са най-добрите, ако постоянно печелят те стават достойни за любовта и уважението , от което се нуждаят. И почти винаги - това е резултат от влиянието на родителите. При това, в процеса на обучение истинската ценност на отделния индивид се игнорира. Децата, обучени в такава система на ценности, когато станат възрастни, остават овладяни от идеята за постоянния успех, и за които завинаги се затварят обикновенните ценности на човешкото съществуване.
Тяхната трагедия не е в това, че обикновено те не достигат до абсолютния успех, който те жадуват. Главното - те трудно ще намерят любовта и самоуважението, които са търсили, стъпили на тази пътека. По-вече, тази абсолютна идея за успеха развитието на човешките качества се игнорира. Тези хора няма да намерят време , нито желание да се любуват на красотата на природата, да споделят своите съкровенни мисли и чуства с любимия човек или да се замислят за смисъла на живота и за човешкото битие.
Но в същото време, когато едни остават подвластни за идеята на успеха, другите я отричат. Показвайки очевидните ужаси на съвременната култура, възвеличаващи само победителя и игнориращи човешките качества, те страстно отричат съревнователността. Сред тях са и много младежи, страдащи под непосилния товар на идеята “победа на всяка цена”, която им се налага от родителите и от обществото.
Обучавайки такива деца, аз често съм виждал в тях желание за загуба. Те търсят всяка причина, да не изразходват усилия за достигане на победата. При това, всеки от тях винаги си има алиби, че е загубил, не защото се е старал. Те позволяват на събитията да се развиват сами по себе си , като не полагат усилия за променяне на ситуацията.
При това вътрешно те смятат, че ако действително те са се старали и загубили, то тази загуба действително е оценка за ценностите им като личност/ т.е., външно протестирайки, че резултата няма значение, те вътрешно също остават в рамките на идеята “победителя получава вскичко”/. И първи и втория тип хора се намират в капана на заблуждението,че твоята човешка ценност зависи от това как ти изглеждаш в сравнение с другите. И двата типа изпитват страх от получаването на ниска оценка от другите. Само ако успеем да преодолеем този страх, пренебрегвайки оценката на човешките качества по таблицата победител-победен може да открием истинския смисъл на съревнованието, на всяко предизвикателство, което ни предоставя съдбата.
Моето собствено разбиране за състезателността е изминало дълга еволюция, докато не достигнах гледната точка, излагана тука. Когато бях млад добрата игра и жаждата за победа имаха огромно значение за мен. Но, започвайки да изучавам вътрешните процесси при познанието както върху играта, така и върху обучението по тенис, аз станах привърженик на красотата в тениса, оценявайки своята игра по отношение на желания идеал. Мене престана да ме вълнтува как изглежда моята игра по отношение на противика, а като колко близко е до моите представи до съвършенството. Започнах да играя по друг начин, съхранявайки плавността на движенията, точността и мъдростта.

Но нещо беше загубено. Не изпитвайки желание за победа, аз загубих нужната мотивация за игра. Аз мислех, че желанието за победа поражда намесата на собственото его, което разваля картинката, но ми стана ясно, че нещо не е наред. Аз се запитах, възможна ли е такава мотивация, която не поражда личностна оценка по скалата победител-победен. Съществува ли мотивация за победа, която не е капан за собственото его и не пораждаща свързаните с нея страхове и разочарования. Винаги ли желанието за победа означава ” Вижте, аз съм по- добър от другите”.
Веднъж обаче успях да изпитам чувствата, които по неочакван начин ме убедиха в това, че тениса не е само красота и съвършенство. В течение на няколко седмици аз се опитвах да си уговоря среща с едно прекрасно момиче. Тя ми беше отказвала вече, но предлога беше толкова естествен, че ми оставяше отворена врата да опитам още веднъж. В края на краищата датата на срещата беше уговорена. Свършвайки работа, в този ден неочаквано бях поканен да изиграем няколко сета с друг треньор от клуба. “С удоволствие бих поиграл, Фред отговорих, но тази вечер съм зает”. В този момент ми звънна телефона. “Почакай, Фред, ако това е звъненето, от което се притеснявам, има вероятност да изиграем няколко сета”. Опасенията ми се оправдаха, и причината за отказа отново се оказа много естествен, момичето беше много мило, и аз наистина не изпитах никаква разочарование от момичето, но когато затворих телефона бях просто бесен.
Аз взех ракетата, излязох на корта и заиграх така, както никога по-рано. Ударите ми бяха мощни, но за мое учудване много точни. Не прекратих своите атаки от началото докрая на мача. Даже в най-отговорните разигравания не намалях темпото. Правих рискови разигравания, и въпреки това те завършвана успешно. Играех със същата силна мотивация, даже когато водех в резултата. Някак сди играех извън себе си. По някакъв начин яростта беше отворила в мен възможности извън пределите на моите очаквания, премахнала всякаква предпазливост.
След мача Фред не изглеждаше особенно разстроен, той беше разбрал, че бе попаднал под парен локомотив, и в този ден нищо не можеше да промени. Даже беше някак си радостен, че бе свидетел на такава прекрасна игра, по някакъв начин смятайки собствената си игра за причина за моя успех.
Аз не съм привърженик на играта в състояние на злоба, като средство за постигане на победа. Трудно може да се достигне това състояние преднамерено. Аз бах бесен тази вечер, и изразих своята ярост посредством тениса.
Аз бях наистина бесен - и това бе заработило.
Разгадаването на идеята за състезателността все още не беше ми дошла, доста по-късно аз все още не бях преоткрил за се беси природата на волята за победа. Това се постигна по време на дългите дискусии с баща ми, отстояващ теорията за състезателността. Той самият беше добър боец и в спорта и в бизнеса. Нашите дискусии продьлжаваха много дълго, и аз винаги отстоявах тезата, че конкуренцията не е добра мотивация, тя води към проявяването на най-лошите черти в човека. Помня, че последната решаваща дискусия аз започнах с аргумента, че има видове спорт, например сърфинга, които не се явяват състезателни. “Но нима сърфиста не се съревновава с идващата вълна?, попита баща ми, нима той не се старае да избегне удара с мощта на вълната и да използва нейните слабости?”. “Да, но тука няма предизвикателството към личността, изясняването кой е по-добър.”
“Но нали целта е да накараш вълната да те дакара до брега.”
“Да, но при това ти не се състезаваш с върната, а се стараеш да се слееш с нея, плавно да се плъзгаш заедно с нея.”
И тогава сякаш нещо ми присветна. Баща ми беше прав. Целта на сърфиста е да подчини вълната, да я накара да го пренесе до брега. След това той ще взлезе пак в океана да чака по-голяма вълна, за да провери може ли да се справи и с нея. Ако целта на сърфиста беше просто да се плъзне с вълната до брега, то той може да го направи и със средна вълна. Защо той чака все по-големи вълни? Отговора беше много прост, и той ме накара дапроумея истинската природа на състезателността. Сърфиста ще чака по-голяма вълна, защото за него е важно предизвикателството, което тя му носи. За него е важно препятствието, което създава голямата вълна между тях и желаната цел - да я овладее и да достигне до брега на нея. Защо за него това е важно? Защото всичките тези препятствия, размера и мощта на вълната ще изиска от сърфиста пределни усилия за овладяването и. Само все по-големите вълни ще изискат от него всичките му умения, мъжество и концентрация, за да ги преодолее.Само така той ще съумее да познае истинските предели на своите възможности. Сдруги думи, колкото по-сложни са препятствията, които поставя пред сърфиста вълната, толкова по-добре той може да разкрие своя потенциал. Този потенциал може да съществува в спортиста постоянно, но докато той не се прояви в действие, то той ще остане скрит за самия него. Тука ние виждаме, че препятствието е необходимия инградиент за процеса на самопознанието. Ще отбележим, че в този процес човек не се намира в състояние на афект . Той може да бъде заинтересован в демонстрацията на своето величие за себе си или за пред целия свят, но всичките тези усещания са включени в процеса на разкриване на възможностите на индивидуала. Той непосредствено и точно опознава своите скрити възможности, и по този начин увеличава нивото на сомопознанието. От този пример смисъла на състезанието ми стана по-ясен.

Победата - това е преодоляване на препятствията между тебе и поставената цел. И победата е толкова по-сладка, колкато по-голяма е поставената цел.
Но опита, получен в процеса на достигане на целите , тези величайши усилия, които са били изразходване за нейното достигане често се оказват по-ценни зачовека от самата цел.
Когато осъзнаем смисъла на целта и преодоляването на препятствията по пътя за нейното достигане , ние вече можем да разгледаме смисъла на съперничеството в състезателните видове спорт.
Кое се явява в тениса источник на препятствия, преодолявайки които тенисиста може да осъзнае своите способности? Разбира се, вашият противник! Тогава какъв е вашият противник, враг или приятел? Разбира се, ваш приятел, ако той с всички сили се старае да ви създава препятствия . Единствено, играейки роля на истински противник той се оказва ваш голям приятел. Само ако той с всички сили се съревновава с вас за победата, той действително се кооперира с вас! На корта няма да дочакаш голяма вълна. Това е задължение на противника да ви създаде максимално възможни препятствия и е равно на също такова задължение на вас към него. Действайки по този начин, вие създавате един на друг условия за максимално определяне на границите на вашите възможности, до които можете да достигнете.
Така аз достигнах до поразителния извод , че истинското съперничество е еквивалентно на инстинската кооперация. Всеки играч със всички сили се стреми да победи другия. Но ако приемем гореизложения смисъл на съперничеството вие побеждавате не личността, а препятствията, които той ви е поставил. И колкото са по-големи препятствията толкова по-вече вие трябва да цените усилията на противника, тъй като той ви е помогнал да опознаете самия себе си. В истинското състезание няма победени. Всеки играч извлича за себе си полза, преодолявайки съпротивлението на другия.
Тези идеи съществено изменят вашето разбиране и отношение към тенисния мач като такъв. Първо, посрещайки сервис, вие няма да се надявате на двойна грешкя на противника, обратно, вие ще искате той да сервира колкото се може по-добре. Желанието, топката да попадне във вашето поле ще породи у вас съвсем ново ментално състояние, помагащо ви по-добре да на направите ретура.Реакцията ви ще стане по-добра, движението към топката по-бързо. Т.е., действайки по този начин вие ще създадете по-големи неприятности на противника. Повишавайки увереността в себе си , вие едновременно я повишавате и у противника, и значително повишавате чуството на превъзходство. В края на мача вие искренно си стискате ръцете в благодарност за тези усилия, които всеки от вас е положил, и всеки от вас е преодолял.
Преди си мислех, че ако играя приятелски мач не е честно през цялото време да използвам слабостите на противника, например слабия му бекхенд. В светлината на гореизлиженото - нищо не може да бъде по-неправилно от това чувство. Ако вие играете към неговия бехенд често, то той ще се подобри. Ако вие сте толкова великодушен , че му играете към форхенда то неговия бекхенд след вашата среща ще остане все така слаб.
Тези възгледи на природата на състезателността доведоха до още едно преобръщане в разбирането ми за играта, което значително ми помогна в бъдеще. Веднъж, когато бях на 15 играх в местен турнир и победих 18 годишно момче.След мача баща ми дойде и ме поздрави, но майка ми възкликна :”горкото момче, сигурно се чуства много зле, загубил от доста по-малък противник.” Това беше реакция, която се обърна против мене самия и дълго време ми пречеше да играя. Аз се оказах изведнъж и горд и виновен за своята победа. Жалостта към противника дълго време ми пречеше за играта, докато не осъзнах истинския смисъл на съревнователността. Вие не сте длъжен да станете килър, за да бъдете победител, смисъла в тениса не е в това!Сега аз се стремя да победя във всеки мач. Това е просто и това е правилно.Аз не мисля за това, ще спечеля или ще загубя даден мач . Мене ме вълнува, ще приложа ли аз максимални усилия, за да спечеля всяка топка, защото осъзнах, че именно в това е смисъла на истинската ценност на играта.
Максимално усилие не означава максимален контрол на съзнанието над всеки удар, не - това означава, че вие вярвате на своето тяло, съхранявате концентрацията и мотивацията в играта , позволявате на събитията да текат от само себе си при максимални психически и физически усилия.
Може да си помислите, че целта - “победа” и целта - “гарантиране на максимални усилия за победа” е незначителна. Обаче, всъщност има принципиална разлика.Когато моето внимание се влияе от резултата мене ме вълнува това, което всъщност аз не мога да контролирам. Да спечеля, или да загубя - това е резултат не само на моите усилия и майсторство, но и на моя съперник. Когато човек емоционално добавя към играта си и това, което той не може да контролира, вътрешната неувереност се повишава , което довежда до включването на съзнанието в неща, които то не е способно да управлява - процеса на изпълнение на ударите. Тъй като вашия мозък е способен да управлява усилията, нужни за победата и винаги е способен да гарантира най-доброто изпълнение в дадения момент няма никакъв смисъл да се вълнуваме за това.
По този начин, за играча, владеещ техниката на вътрешната концентрация, играта е ” тука и сега” - на разиграването на конкретната топка, и тази игра никога не свършва.
Заключително предупреждение.
Както е известно, големите успехи се достигат с големи усилия.
Но обратното не винаги е вярно. Един мъдър човек е казал: “Човечеството се дели на три вида. Първите смятат, че препятствията са непреодолими и се стараят да да не ги преодоляват. Вторите, при среща с препятствие си казват “аз съмдлъжен да ги преодолея” и започват да ги прескачат, заобикалят, преодоляват. Третите, преди да приложат усилия се постарават да изяснят какво ги чака на другата страна на препятствието, и заслужава ли си усилията по преодоляването.”

“Психология за тенис”. 12 “златни” правила на Лоер”

Психологическата устойчивост е една от съставляващите за успеха в спорта, а в тениса, която е индивидуална игра крайният резултат от мача зависи от психологията на 50 %. “Всичките ти проблеми идват от главата” – така казват за тенисистите, които въпреки, че имат отлична техническа и физическа подготовка губят мачове именно заради неспособността да се концентрират по време на мача и да се противопоставят на противника психически.

Джими Лоер е един от най-известните спортни психолози в Америка, който смята, че тениса е война, и бойците трябва да се обучат да воюват. Лоер е работил с такива известни тенисисти, като Андре Агаси, Моника Селеш, Джим Къриър, Габриела Сабатини. По време на практическата си работа със звездите на световния тенис Лоер обобщил 12 “златни” правила, които помагат на спортиста да контролира своето емоционално състояние по време на играта. Нека да ги разгледаме:

1. СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ. Зрителен контрол. В почивките между разиграванията погледа на тенисиста трябва да бъде насочен към кордажа или отпуснат надолу,за да не се отвлича и да не се разконцентрира.

2. РИТУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ . Преди началото на разиграването на всяка точка трябва да се повторят няколко ритуални действия, които “сякаш” помагат за подготовката за

изпълнение на сервис или ретур. Спазването на ритуала помага за съхранението на психологическото равновесие по време на мача.

3. УВЕРЕНА ПОХОДКА. Необходимо е да се изработи по време на мача, уверена, гъвкава походка, която задължително трябва да присъства даже и след лошо изиграна топка или друга отрицателна емоция.

4. ДИШАНЕ. Практикувайте дълбоко равномерно дишане в паузите, без да спирате дъха си, това успокоява. По време на удара е правилно да се прави рязко изпускане на въздуха, което придава агресивност на движението, и спомага за емоционалното разтоварване.

5. ПОЛОЖИТЕЛНА МОТИВАЦИЯ. Даже и когато играта не върви, помнете, че вашият поглед трябва да излъчва увереност.

6. СПОКОЙСТВИЕ И РЕЛАКСАЦИЯ. Даже и когато в играта трябва максимална концентрация, в паузите е необходимо да се отпуснете, да си представите, че сте много спокойни и уверени. И вие ще бъдете такива.

7. РЕАКЦИЯ ПРИ ГРЕШКА. Трябва да бъде само една : никакви проблеми ! Покажете това със своя реакция..

8. БОРБА ДОКРАЙ. Колкото и лошо да се движи мача, трябва противника ви да разбере, че вие ще се сражавате докрай.

9. НЕГАТИВНИ САМООЦЕНКИ. Никога не ги използвайте. Те пречат.

10. ПОЛОЖИТЕЛНО МИСЛЕНЕ. Мислете за създалата се ситуация само позитивно, на вас ви трябва гъвкава мисъл.

11. АЗ ОБИЧАМ ДА СЕ СРАЖАВАМ. Не се огъвайте при натиск,повтаряйте си, че истинската борба е точно това, което вие обичате в тениса.

12. РАКЕТАТА ВИНАГИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАСОЧЕНА НАГОРЕ. След завършването на разиграването, прехвърлете ракетата в не играещата ръка, направете няколко бодри и енергични крачки, сякаш казвате: “Моята ракета носи смърт за всеки и моето настроение е супер.”

Знайте, че тениса става по-бърз, по-силен, темпото по-високо, тенисистите по- здрави, конкуренцията расти и психологическия фактор ще става решаващ за победата.

Превод от руски : Тихомир Плугаров

Самоусъвършенстване на волевите качества на спортиста : целеустременост, настойчивост и упоритост,решителност и смелост, инициативност и самостоятелност,издръжливост и самообладание.

Юрий Яковлевич Кисельов

Преди всичко в хода на тренировките спортиста усъвършенства нервните механизми ии психическите процеси на основата на които човек управлява своите движения.Става дума за изработване на умения да се изпълняват движения с точно тази амплитуда, която е нужна, с определена скорост и интензивност, в необходимото темпо и ритъм и за точно толкова време, за колкото трябва. Точно такова умение е нужно за тези, които управляват съвременна техника с нейните невероятни скорости.

Много видове спорт развиват способността да си в състояние на статическо и динамическо равновесие, свързано с устойчивостта на вестибуларния апарат. Това също е много полезно и за летците, моряците и др. А за да се предвидят различните ситуации за да може в случай на необходимост бързо и правилно да се реагира е нужно да се антиципира. “ Антиципацията – това е способност / в най-широк смисъл / да се действа и да се вземат едни или други решения с определено временно-пространствено изпреварване в отношение на очакваните, бъдещи събития. В цялата дейност на човека е невъзможно да се намери ситуация, в която антиципацията не играе съществена роля.

В спортната дейност антиципацията се проявява особено ярко. Различните нива на антиципация позволяват на спортиста предварително да подготви мускулите си към предстоящата работа по пътя на оптимизацията на тонуса им; създават условия за възобновяване, възстановяване и укрепване на заучените действия - двигателния навик; помага да се намали времето за реакция, намаляват величините на пространствените и грешките във времето, способстват за координиране на изпълнението на сложни двигателни действия, умението в кратки промеждутъци на времето да се намерят и оценят едновременно няколко сигнала, мигновено да се вземе правилното решение; дава възможност да се разгадават замисъла на противника.

Възможността за самоусъвършенстване е включена в самата специфика на спорта като вид дейност.Развитието и усъвършенстването не само на физическите и двигателните качества, но и психическите процеси, като се започне от относително прости, на нивото на психомоториката и завърши с най-сложните интелектуално на ниво на мислене и въображение, произтича в процеса на занимание със спорт, ако разбира се занятията са организирани правилно и се ръководят от компетентни професионалисти – треньори-психолози, които се грижат първо не за рекорди и награди, а за хората, които достигат до наградите и рекордите. Тези хора, преди всичко се отличават със силна воля. Усъвършенстването на волята на човека в значителна степен се обуславя от втората специфическа особеност на спортната дейност – задължително големи натоварвания и напрежения. Волята на човека се проявява и развива в съзнателните действия, насочени за достигане на определени цели и свързани с преодоляване на препятствия. А в тренировката и в състезанието спортиста се среща с множество най-различни прегради, препятствия и трудности.

Препятствието – това са различни предмети и явления, условия и влияния, с които човек се сблъсква и които стават пречка за достигането на съзнателно поставената цел.Препятствията може да се разделят на вътрешни и външни. Външните препятствия в спорта могат да бъдат : техниката на изпълнение, тактиката на водене на състезателната борба, условията в които се провеждат състезанията или тренировките/ светлина, температура, влажност, покритие на стадиона или площадката, инвентара и др./, действията на противника, съдията, зрителите и др. Вътрешните препятствия могат да бъдат измененията в различните системи на организма на спортиста , неговите функционално и психическо състояние. Възникването на вътрешните препятствия е свързано, като правило със външните препятствия. Например, бегач трябва за да не загуби , трябва да бяга в темпо, зададено му от противника. Действията на съперника / високо темпо в дадения случай/ е външна препятствие. Необходимостта да поддържа това темпо / преодоляване на външно препятствие / предизвиква изменения в различни системи на организма, и може да предизвика съмнения на спортиста в неговите сили, неувереност, страх от загуба, тревога. Това са вече вътрешни препятствия. Те също трябва да бъдат преодолени, за да се достигнат челите, за да се победи.

Обаче препятствията, които срещат спортистите са много разнообразни..А за да се преодолеят различни препятствия трябва различно състояние на волята. По конкретно се говори за ВОЛЕВИ КАЧЕСТВА. А те са:

-целеустременост

-настойчивост и упоритост

- решителност и смелост

- инициативност и самостоятелност

- издръжливост и самообладание.

Целеустременост – това е проявяване на воля, характеризираща се с яснотата на целите и задачите, планирането на събитията и конкретните действия, съсредоточаването на мислите,чувствата и действията за непреклонен стремеж към постигане на целите.

Настойчивост и упоритост – това е проявяване на воля , която се характеризира с продължително съхраняване на енергия и активност в борбата за достигане на целите.

Решителност и смелост – това е проявяване на воля, която се характеризира с навременното и обмисленото решение на проблема, отсъствието на страх при взимането на отговорност за решение на проблема и изпълнението на задачата даже в условията на риск и опасност.

Инициативност и самостоятелност - това е проявяване на волята, което се характеризира с личното начало, с новаторството, с творчеството и бързината на мислене при действия, насочени за достигане на целите, устойчивост към външните влияния на други хора и действия.

Издръжливост и самообладание – Това е проявяване на волята, което се характеризира със съхраняване на бистър ум, възможност да се управляват собствените мисли, чувства и действия в условията на емоционална възбуда или страх, интензивно напрежение, умора, възникване на неочаквани препятствия, неудачи и влияния на други неблагоприятни фактори.

Всяко волево качество служи на човека при срещата му с препятствия от различен тип. В различните видове спорт се срещат различни видове препятствия.Скиора, парашутиста, гимнастика, боксьора постоянно се срещат със ситуации, свързани с реален риск. За да действат в такива ситуации на тях им трябва да притежават достатъчно развита смелост и решителност.Маратонецът, ски-бегачът трябва да се борят с умората и да подтиска желанието за почивка, за спиране, те без настойчивост и упоритост те не богат да победят. Както гимнастика или стрелеца не могат да победят без самообладание и спокойствие.Разбира се на спортиста му трябват всички волеви качества,но ролята и значението на които се определя от специфичността на всеки спорт.

Но в реда на волевите качества едно заема особено положение. Без достатъчното му развитие всички останали са без полза. Това е ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ. То обгръща, бетонира структурата на всички останали качества.

Развитието на целеустремеността е свързано с осъзнаването перспективните и промеждутъчни цели. Определянето на перспективните и промеждутъчните цели – това съвсем не е проста задача, и е достатъчно важна за да се пренебрегва. Никаква човешка дейност не може да бъде продуктивна, ако човек не осъзнава целите , заради които работи. Виден философ е писал “ Целта е като закон, който определя характера и начина на действията на човека, на която той трябва да подчини своята воля”

От позицията на психолога правилно поставената цел трябва да има две главни особености – да бъде желана и да бъде достижима.

Превод от руски : Тихомир Плугаров

ПРОЦЕС НА ФОРМИРАНЕ НА ДВИГАТЕЛНИЯ НАВИК.

ЛЕКЦИЯ НА ГИПЕНРОЙТЕР -2

Да преминем към следващата важна тема, разработена от Н.А.Бернщайн – механизма на формиране на навика.Този проблем е много важен за психологията, тъй като формирането на навиците, както знаете представлява основата на всяко обучение.

Процеса на формирането на навиците е описан много подробно от Бернщайн.Той е отделил много отделни фази – около 7 , които се обединяват в по-общи периоди. В първия период започва първоначалното запознаване с движенията и първоначалното им овладяване. С какво започва обученията на движенията, т.е. какви са “горещите точки” при формирането на навика на първите етапи?

Всичко започва , разбира се , с изясняване на двигателния състав, т.е. какво и как трябва да се прави: какви са елементите на движенията, в каква последователност, в какви съчетания трябва да се правят. Например, когато ръката изхвърля гюллето, какво трябва да прави тялото.

Как протича запознаването с двигателните части на действието? Разбира се по пътя на обяснението, показването, разясняването, наблюдението. В този период протича запознаването с това, как движението трябва да изглежда отвън. Често, ако го показва добър майстор, се създава впечатлението за необикновена простота и лекота на изпълнението. Обаче, като правило, ученика го чака разочарование: движението обикновено не се получава. Често в такава “клопка” на пръв поглед прости движения попадат децата. Вие сигурно често сте наблюдавали техните наивни, неловки опити да изпълнят току-що видян танц, спортно действие или движение с предмет.

Къде се крие причината на подобни неуспехи? Причината е в това, че когато започне движението на субекта се изсипва поток от съвършено непознати сензорни сигнали за него.Този поток идва от всички части на тялото, от всички рецепторни повърхности, и човек не може да се справи с тях. И така, следващата фаза на първия период / тя е най-трудоемка/ протича с безкрайни повторения с цел проясняване на вътрешната картина на движенията. Едновременно човек се учи да дешифрира аферентните сигнали в ефекторни команди.Събирането на дешифриращ речник – това е едно от най-важните събития в този период. Голямото количество на повторенията е необходимо, защото на всяко отклонение , на всеки вариант на движение трябва да бъде намерен дешифриращ код. Както пише Бернщайн в този период организма трябва да се пресити, и всяка синина или подутина – това е болезнена следа от процеса на събиране на дешифровки.

И така, ако се възползваме от схемата на рефрлекторния кръг, то може да се покажат най-горещите точки от първия период. Това ще са събитията, протичащи в блоковете : “програма”, “задаващият прибор”, и “дешифровка”, т.е. съответствено, проясняване на външния двигателен състав, вътрешната картина на движение, и отработване на правилната корекция.Последното важно събитие, с което завършва този период се състои от първоначално изписване на корекциите по по-ниските нива. Ще напомня, че в лекцията “Неосъзнати процеси” на формирането на навика , съм подчертала,че първоначалното отработване на всеки елемент, съставляващ навика, произтича на някакво ниво на съзнание.Много често то се строи и на ниво D, защото това ниво е най-достъпно до осъзнаването. Интересно, че към ниво D интуитивно прибягват и опитните педагози и треньори при първоначалното отработване на движенията, които се отнасят към по-ниските нива. Например:

При обучение на скокове на батут много важно е от самото начало да се изработи правилна вертикална стойка.Важното при тази стойка е максималното вертикално разтягане на тялото при излитането нагоре с едновременното му разхлабване.Това се отдава доста трудно на начинаещите,тe обикновено стягат корпуса , напрягат плещите, наклоняват главата и др. Случвало ми се е да наблюдавам, как опитен треньор отработва това движение, което по смисъл принадлежи на ниво В, или даже на ниво А, чрез ниво D и инструкция ”Представи си, че от тила ти излиза прът , и вие трябва всеки път, когато излитате нагоре да се стремите да докоснете с него тавана”.Очевидно, че с това вниманието на ученика се отвлича от “предметната логика” на положението и движението на “пръта”. Оказва се , че действайки по тази логика, обучаемия значително по-лесно достига до нужната поза.

Подобни предметни образи помагат да се намери външния рисунък на движенията и да се отработи необходимата корекция на ниво D. Обаче с повторенията започват да се проясняват и усвояват сигналите за обратна връзка на по-ниските нива. Като правило те дават по-точни сведения за различните страни на движението, които са различни за ниво D. Известно е, че ниво А е добре осведомено за тонуса и равновесието на тялото, ниво В – за положението на частите на тялото и т.н.

Не ще разгледаме само два съподчинени кръга, като представители на водещо и някой от по-ниските нива. На кръга от водещото ниво принадлежи общата програма на движение, всички останали блокове се дублират в кръга на фоновото ниво. В частност, той има свой “рецептор”, чрез който постъпват сигнали за всички аспекти на движенията, адекватни на даденото ниво, и често сигнали от други нива. Обаче ефектора на двата кръга е общ – това е ,условно казано мускула, в който се събират сигналите за управление от различни нива.

Сега ще разгледаме някой прост пример от процеса на формиране на навика, в който се вижда присъединяването на по-ниско ниво. Обикновено вие влизате в стаята и включвате светлината, без да гледате на ръката си. Това движение за вас е като навик и вие не му обръщате специално внимание. Обаче в началото, когато сте усвоявали това движение, вие разбира се зрително сте го контролирали. То се е строяло на ниво С, отчитащо размерите на външното пространство в зрителния контрол. Ако вашата ръка се е движела неточно по направление на ключа, зрителните сигнали за нейното отклонение са се прешифрирали в сигнал на корекция. Обаче едновременно вие сте получавали сигнали за обратна връзка от мускулните рецептори за проприоцептивна модалност. Отначало те не са носили някаква функционална тежест. Обаче, постепенно, с постоянното повторение на движението е произтичало формирането на мускулното чувство на правилното движение. Това е било проясняване на “вътрешната картина” на движението, която обсъждахме по-горе. На схемата то означава формиране на SW от по-ниския кръг, което трябва да отговаря на SW от водещото ниво. Сега в по-ниския кръг може да започне да функционира прибор за сравнение и да се отработва съответната прешифровка. Обаче за това е нужно в течение на някакво време необходимост от пълно задействане на водещото ниво: то представлява глината, от която се пекат тухлите за направа на къщата.В нашия пример това съответства на фазата, когато вие по-уверено и точно протягате ръка към ключа, но все пак поглеждате понякога.

И така, събитията, които завършват първия период, а именно опипване и щриховане на корекциите на фоновото ниво., на схемата са изобразени с включване на контури за управление на по-ниските нива.

С края на този процес се достига до втория период - автоматизация на движенията.

В течение на този период протича пълно предаване на отделните компоненти на движението или на цялото движение изцяло на фоновото ниво. В резултат водещото ниво частично или изцяло се освобождава от грижите към това движение. Както образно пише Бернщайн , на този етап укрепналите фонови нива “отблъскват от себе си ръката на водещото ниво”, като дете, което се е научило да плува отблъсква ръката на възрастния, която до тогава го е поддържала.

Най-накрая, последната забележка, много важна за характеристиката на този период. Вие вече знаете, че в процеса на автоматизация на движението, то излиза от контрола на съзнанието.Така, че субекта може и трябва да помогне на този процес на “излизане” от съзнанието. Ако в първия период субекта трябва максимално да се включи в движението – да го мисли и да го чувства, внимателно да следи за всеки негов елемент и т.н., то вече трябва да прави нещо противоположно – да престане да му обръща внимание. Използвайки метафората на Бернщайн, може да кажем: да помогнем на детето, което почти се е научило да плува да отблъсне ръката на възрастния.

С тази цел педагозите и треньорите използват ред примери. Например, предлагат да се ускори темпа на движенията, или непрекъснато да се повтаря. Но най-ефективния метод се състои в това, да се включи движението в по-сложна двигателно задача, т.е да се направи така, че то да не е вече самоцел, а като средство за решаване на по-сложни задачи.

Най-накрая в последния, третия период протича окончателната шлифовка на навика за сметка на стабилизацията и стандартизацията.

Какво е това стабилизация? Това е малко или по-вече понятно: навика да добие такава твърдост, че да не се разрушава при никакви обстоятелства.Ако в периода на първоначалната автоматизация движението е могло да се изпълнява чисто само ако се намира “под стъклен похлупак”, т.е. в стандартни условия, то в този период то придобива висока устойчивост на външни пречки. Например футболиста може да играе на мокра трева и вятър, слаломиста да се спуска по леден наклон и т.н.

За сметка на какво се добива тази устойчивост срещу външни влияния? Това е за сметка на това, че до този момент организъма вече е пробвал маса отклонения, които са предизвикани от вътрешни и външни пречки. Всичките те са били отработени, и сега за всеки случай има в запас съответстващи корекции.

Като става дума за стандартизация, , то се има в предвид изработването на стереотип. В този период при многократно повторение на движенията се получава серия от абсолютно еднакви копия, напомнящи, с образното изражение на Бернщайн “ гвардейци в строя”. Тази стереотипност се гарантира, покрай автоматизацията, с още един механизъм, който също талантливо е описал Бернщайн.

В основата си то се отнася към темповите движения, които са с висока амплитуда, през които се развиват ярки реактивни и инерционни сили.

Когато движението се осъществява с висока скорост и с голяма амплитуда, то влиянието на силите започва съществено да му влияе.Влиянието може да бъде двояко:силите или могат да пречат на движението, да го разрушават, или могат рационално да се използват и да му помагат.

И така, стереотипността на навиците се появява благодарение на това, че организъма се научава ефективно да използва реактивните и инерционните сили.Това се достига за сметка на намирането на динамично устойчиви траектории.

Динамически устойчивата траектория – това е особена, уникална линия, при движението по която се развиват механични сили, способстващи за продължение на движението по даденото направление. Благодарение на тях движението придобива лекота, непринуденост и стереотипност.

С това завършваме обсъждането на процеса на формиране на навика.

В заключение искам да се спра на разработката на Бернщайн на принципа на активността. Всичките основни положения на неговата концепция, както сте могли да разберете, са взаимосвързани. Това се отнася и за принципа на активността:той се явява по същество обобщена и развита представа за механизмите за организация на движенията. Съответствено, към обобщената формулировка на този принцип Бернщайн е достигнал в последния период на своя живот.

Вие вече знаете, че принципа на активността се състои в постулирането на определящата роля на вътрешната програма в актовете на жизнената дейност на организма. Принципа на активността се противопоставя на принципа на реактивността , съгласно който, едно или друго движение или действие се определя от външен стимул. Трябва да кажем, че принципа на реактивността е владеел умовете на естествоизпитателите в течение на не един век. Той е бил здраво свързан с идеите на детерминизма и имал прогресивно значение. Той интензивно се е разработвал във физиологията 19 и до средата на 20 век, а също така в психологията в епохата на бихевиоризма. Що се явява до принципа на активността, то за материалистичното естествознание той се смята за сравнително нов.

Ще разгледаме, следвайки идеите на Бернщайн няколко аспекти на принципа на активността : конкретно-физиологически, общо биологически, и философски.

В конкретно-физиологическия план принципа на активността е неразделно свързан с принципа на кръговото управление на движенията. Когато е била осъзната необходимостта от участие на сигналите за обратна връзка в организацията на движенията, се е изяснила и решаващата роля на централната програма: нали сигналите за обратна връзка се сравняват със сигналите, които постъпват от програмата.

Наличието на програма – това е необходимо условие за функционирането на кръга, без програма и задаващо устройство няма смисъл от кръг за управление, достатъчно е дъга.Но според механизма на дъгата, както ние вече знаем, не може да се извършва целесъобразно действие.

По този начин принципа на активността в конкретно физиологическо изражение и механизъма на кръговото управление на движенията са неразривно свързани между себе си постулати.

Сега на същото конкретно-физиологическо ниво нека обсъдим някои интересни въпроси, които стоят пред защитниците на принципа на активността и неговите критици. Един от тях е следният: “ А нима това не са реактивни процеси – движения, построени на основата на реакцията?” Например : звънна звънецът – аз влязох в залата; аз влязох – вие станахте; вие станахте – аз казах “Здравейте” . Тука се наблюдава цяла верига от реакции. Доколкото реакциите ги има като явление, то трябва коректно да се опишат и техните механизми.

Бернщайн има отговор за този въпрос. Той предлага да се разположат всичките движения, които съществуват в хората и животните в ред по някаква въображаема ос по степен на определение от външния стимул. Тогава на единия край на тази ос ще се окажат безусловните рефлекси от типа на кихането, мигането, а също така сформираните в ежедневието условни рефлекси от типа на отделянето на слюнка при кучетата при звънец преди хранене.Тези движения, или актове действително тръгват при стимул и се определят от неговото съдържание.

Следващите по тази ос ще се окажат движенията, които също се включват при външен стимул, но не са така твърдо свързани с него по съдържание. Например: когато аз влязох, вие станахте , но не всички , тука вече няма нито безусловно, нито условно съдържание на рефлекторния акт. Или, например, получявяйки удар човек може да реагира по различен начин: може да отговори на удара, но може и да подложи и другата страна. И така, има вариации на ответните движения те не са твърдо програмирани, не са свързани твърдо със стимула.

Това са актове, които стимула привежда не към движения, или действия, а по-точно към приемане на решение за действие. В тези случяи той изпълнява роля на “спусък”. Той “включва” някои от възможните алтернативни програми. Този тип актове заемат средно място по нашата въображаема ос.

И най-накрая, на другата страна на оста се оказват актовете, както пише Бернщайн, и инициативата за началото, и съдържанието, т.е. програмата, се задават отвътре в организма. Те са така наречените произволни актове.

По този начин на въпроса: “Какво става с реакциите, съществуват ли те?” – отговорът е еднозначен: “Да , разбира се , че съществуват, но те представляват частен случай на активността.” Подобно, както покоя е частен случай на движението, безусловно-рефлекторните реакции – това актове с нулева степен на активност, и те съставляват малко част от всичките актове на жизнената дейност.Много от жизнено важните действия се намират по средата или в дясно на тази току-що описана ос.

Сега втория, по-тънък въпрос. Когато функционира кръга, то блока за сравнение приема два потока сигнали: от външната среда и от програмата. И тези два потока заемат някак си симетрично положение. Защо трябва да се отдава предпочитание на програмния сигнал, и да се смята, че определя движението именно той, а не сигналите от външната среда, които действат по реактивен принцип?

Въпроса звучи справедливо, ако на процеса се гледа от гледна точка на статистическата картина. А ако се обърнем към временната картина на процеса, то положението ще се окаже не така симетрично.Командните сигнали от блока на програмата предхождат сигналите за обратна връзка. Те вървят, както се казва с едни гърди напред. Как може да се покаже това? Да вземем пример от Бернщайн. Искам да ви продиктувам известното стихотворение “Тих бял Дунав се….”- и да задържа специално, за да почувствате звученето отвътре на следващата дума “вълнува”. Когато вие декламирате текст на стихотворение , то може да забележите ,че неговата текуща програма върви обикновено с 2-3 думи напред.Вие сякаш, че чувате следващият / планиран/ текст. Или например, когато човек чете текст на глас може едновременно да се запише неговият глас и положението на очите на текста. И си оказва,у че съществува достатъчно изпреварване между думата, думата на която е погледа, и думата, която се казва. Например сеп произнася “Дунав”, а очите са на “ вълнува”, а може би и по-напред. Това се нарича очногласов обем, той отразява обема на материала, който се намира между програмиращия и отработения текст.

Или да вземем друг пример: уговорките. С името на З.Фройд е свързан един вид – този, който определя скритите мотиви и намерения. Но те могат да възникнат и по друга причина, а именно , заради преждевременно връхлитане на сигнали в програмата. Обикновено за това способстват преумората, страха, прибързването.

Ето пример.

И така,съществуват доказателства /субективни и обективни/ за това , че сигналите, излизащи от програмата / т.е. активни/, и постъпващите от външната среда /т.е. реактивни/ функционират несиметрично, в този смисъл, че първите изпреварват вторите. Но несиметричността има още един, по-важен аспект. Както е показал Бернщайн, активните сигнали гарантират съществените параметри на движенията ,а реактивните – несъществените, техническите детайли на движенията. Тази мисъл може добре да се илюстрира на движенията на ниво D. Вие вече знаете, че движенията на ниво D се приспособяват леко към външната среда. Например, ако на вас ви трябва да отвиете винт, а нямате отверка, а пред очите ви попадне нож, то вие ще се опитате да използвате ножа за това. При това вашето действие в общи черти ще бъде същото, като това, ако вие бяхте работили с отверка, но вие сте го приложили към ножа. Двигателното оформяне на действието,неговите технически подробности – това са несъществени промени, а неговата принципна структура – са съществени изменения. Не трябва да се сменя принципната структура, т.е. не може с кръгла пила да развиете винта, трябва да се съобразявате с логиката на предмета и с крайното действие.

Това съобразяване с логиката на предмета се определя от програмата, която задава общия план за действие, и само благодарение на това действие се оказва изпълнимо в сложни условия. И така, двата вида сигнали са асиметрични и с качествено-функционални различия.

Накрая, последния въпрос е свързан с трудното преодоляване на едно старо и вкоренено заблуждение. То се състои във възгледа, че стимула е като агент, който автоматически действа на организъма.

Когато се изобразява “Дъгата” на реакцията, то на органите на чувствата се насочва стрелка, , която изобразява “постъпващия” сигнал, и този момент въобще не се обсъжда, сякаш, че е очевидно, че ако има стимул, то значи има и действие. В действителност, може да произхожда и друго.В общия смисъл, в случай на рязък удар или на ярко избухнала светлина стимул и действа автоматически, наподобявайки побутване. И за тези случаи може да се рисува стрелка, идваща от стимула на органите на чувствата. Обикновено обаче произтича друго. Първо, обикновено субекта или организъма и потопен в цяло море от външни от външни въздействия, които без край го “ бомбардират”, и второ, той избира стимула, а не те него.

В тази връзка ще разкажа една история. Веднъж в неформален разговор психолози са обсъждали противопоставянето на принципа на реактивността и на принципа на активността. Разгоряла се дискусия. “И все пак принципа на реактивността е много добър, казал колега, той е прозрачен, ясен, правилно описва събитията. Ето например, лежи на масата молив, и аз я взимам. Какво се е случило? Молива е подействал на очите ми, последвало е моето движение, и аз взех молива.” Примера действително е прост и ясен, но той може да се обърне против принципа на реактивността. И ето по какъв начин.

Първо, да се запитаме защо участника е взел молива?Защото ,на него му е трябвало да покаже пример за принципа на реактивността. Значи, той е имал задача, цел – да обясни приемуществата на принципа на реактивността. В тази връзка той е търсил подходящ стимул и го е намерил. Не молива го е стимулирал, а той е намерил молива. Неговата задача /програма/ е на ниво Е, т.е е смислова задача.Тя е могла да бъде решена с много разни примери. Но още веднъж повтарям, инициативата за този акт, за този избор идва отвътре. И още следва да се отбележи, че в течение на целия предходящ разговор молива е лежал на масата, но никаква двигателна реакция не е предизвикала. Тя е добила значение на реално действащ стимул благодарение на задачата , която е била обсъждана току що.

Бернщайн задава въпроса : няма ли на общо биологическо ниво свидетелства за съществуването на принципа на активността? И отговаря на него положително. Действително, процесите на развитие на организма от зародишната клетка могат да бъдат осмислени като процеси на реализация на генетическата програма.Това е отговор на принципа на активността. Същото произтича и с процесите на регенерация на загубени органи или тъкани.

А що се отнася до влиянието на външната среда , която, естествено има място в тези процеси, то тя е в несъществени параметри. Например, съгласно генетическата програма на дъба израства лист с определена форма, и под влияние на външната среда то никога няма да стане лист от бреза. Ако то израсне в неблагоприятна среда, то може да се окаже малко и бледо, т.е. реактивните процеси имат място, но те определят вариацията на несъществените признаци.

Друг пример, който се отнася вече към по високо ниво на жизнена дейност. Какво представляват инстинктивните форми на поведение на животните? Както показват изследванията, те не са нищо друго, освен реализация на поведенчески програми, заложени в организма. Тези програми имат достатъчно твърди рамки и трудно се изменят под влияние на външната среда.

И така, преминавайки от един тип програма към друг, ние можем да построим ред вътрешни програми, които качествено се отличават една от друга,и в същото време да имат общи черти. Този ред започва с генетическия код и свършва със съзнателните цели.

А как от гледна точка на принципа на активността може да се подходи към разбиране на жизнения процес на организма като цяло? И в частност вярно ли е твърдението, че жизнената дейност е процес на непрекъснато приспособяване към външната среда?

На този въпрос може да се отговори отрицателно. Главното, в което се състои съдържанието на процеса живот – това не е приспособяване към средата, а реализацията на вътрешните програми. Ф хода на тези реализации организма неизбежно преодолява външната среда. Приспособяване също има, но това събитие, така да се каже, е от втори порядък.

Ще цитирам думите на Бернщайн , които могат да се смятат за формулировка на принципа на активност на общо биологично ниво: “ Процесът на живот не е “търсене на равновесие с окръжаващата среда”, както са го разбирали мислителите от периода на класическия механицизъм, а преодоляване на тази среда, което е насочено не за съхраняване на статуса или гемеостаза, а на движение на родовата програма за развитие и самосъхранение”.

Възниква сериозен въпрос: това не означава ли това утвърждение на принципа на активността отстъпка на идеализма и теологизма? Наистина, рефлекторната дъга представлява най-ярка демонстрация на материалистическия принцип на детерминизма: материална причина – материален процес – материални реакции. И утвърждаването на схемата на рефлекторната дъга в своето време е означавало голяма победа на материалистическото мирозрение в областта на естествоизпитанията, в частност във физиологията на висшата нервна дейност.

Сега, с утвърждаването на принципа на активността, се твърди, сякаш че, нещо идеалистично, например съзнателната цел предизвиква материален процес / например движение / и даже определя физиологическите структури, които го произвеждат. По-вече, цел – това е нещото, което трябва да стане, ту принадлежи на бъдещето; как така бъдещето може да определи и насочи хода на процеса в настоящото? Ако се разсъждава така, значи отиваме към теологизам?

Н.А.Бернщайн убедително отговаря на подобна критика.Работата е в това, че всяка вътрешна програма има в своята основа материален код. Даже съзнателната цел е представена във вид на закодирани особени образи на мозъчните структури и процеси в тях. Тези структури и процеси имат напълно материална същност. Затова материалните събития се определят не от идеалното начало и не от това ,че ще се появят в бъдещето, а от материалното начало, което съществува сега.

Това, че засега са неизвестни материалните кодове на много програми е отделна работа.Може би с течение навремето и съзнателните цели на човека ще получат своята материална разшифровка. По този начин принципа на активността не противоречи на основните положения и духа на материалистическата философия.

В заключение ще споменем отново за значението на идеите на Бернщайн за психологията. То е велико и многопланово. Н.А.Бернщайн има огромен принос в няколко раздели на психологията. Той е обогатил представата ни за функцията на рецепторите, откроил е особена функция – контролно-корекционата функцията на чувствителните сигнали за обратна връзка/.

Тай е направил революция в областта на психофизиологията на движенията: днес изследване на движенията на човека е невъзможно без съобразяване с всичко това, което е направено от Бернщайн в тази област. Особено важна за психологията е идеята му за решаващата роля на задачата в организацията на движенията. Трудно е да се осмисли приноса на Бернщайн в проблемите при формиране на навика : той под нов ъгъл е разгледал неговите физиологически, психологически и педагогически аспекти.

Теорията за нивата на Бернщайн по своето значение излиза от рамките на организацията на движенията. Съществуват многочислени опити да се приложат положенията на тази теория в принципите на възприемане, внимание, мислене и др. Накрая, благодарение на работите на Бернщайн психологията е получила доказателства за справедливостта на принципа на активността отдолу”, т.е от страна на физиологията.

Превод от руски : Тихомир Плугаров

В тази и следващата лекция ще се запознаете с концепцията на водещия руски учен Н.А. Бернщайн. Ние имаме ред основания да подкрепим тази концепция. В трудовете на Бернщайн е намерила място блестяща разработка за проблема на механизмите на организацията на движението и действията на човека.Занимавайки се с този проблем Бернщайн се е разкрил като отлично психологически мислещ физиолог /което се случва доста рядко/, и в резултат на това неговата теория и извлечените от нея механизми са се оказали органически свързани с теорията на дейността ; те спомагат да се задълбочат нашите представи за операционно-техническите аспекти на дейността.

Н. А. Бернщайн се е изявил в научния свят като страстен привърженик на принципа на активността – един от тези принципи, на които, както вие знаете, се основава психическата теория на дейността. Не ще обсъдим неговите идеи, на които се основава и развива този принцип.

Н. А. Бернщайн по образование лекар - невропатолог, и в качеството си на такъв е работил във военни болници по време на войната.Но най-плодотворна се е оказала неговата работа като експериментатор и теоретик в ред научни области – физиология, психофизиология, биология, кибернетика. Той е бил много талантлив човек с разнородни интереси в математиката, музиката, лингвистиката, инженерното дело. Обаче всичките си свои знания и способности, които е концентрирал в решаването на главния проблем в неговия живот – изучаването на движенията на животните и човека. Математическите му знания са му позволили да стане основоположник на съвременната биомеханика, и в частност биомеханиката на спорта. Практиката на лекар-невропатолог му е дала огромен фактически материал за обясняване на разбалансирането на движенията при различни заболявания и травми на централната нервна система. Заниманията по музика му дават възможност да направи прецизен анализ на движенията на пианиста и цигуларя, , той е експериментирал, в т.ч. и върху себе си , наблюдавайки за прогреса на собствената си музикална техника. Инженерните му знания и навици са му помогнали да усъвършенства методите на регистрацията на движенията - той е създал ред нови техники за регистрация на сложни движения. И накрая, лингвистичните му интереси са оказали влияние на стила на научните му трудове.

В 1947 г. е излязла една от основните трудове на Н. А. Бернщайн “За построението на движенията”. В тази книга са отразени резултатите на почти 30-годишен труд на автора и неговите сътрудници в областта на експерименталните, клиническите и теоретическите изследвания на движенията и е са предложени ред съвършено нови идеи.

Една от тях е опровергаването на принципа на рефлекторната дъга и замяната с принципа на рефлекторния кръг, за която ще се говори по-подробно. Този пункт от теорията на Н. А. Бернщайн съдържа критика към господстващата по това време във физиологията на висшата нервна дейност и гледна точка на механизма на условните рефлекси като на универсален принцип на анализа на висшата нервна дейност.

А сега да разгледаме съдържателно основните положения на концепцията на Н. А. Бернщайн.

Залога за успеха на работите на Бернщайн се състои в това, че той се е отказал от традиционните методи на за изследване на движенията. До неговите изследвания като правило движенията се вкарвали в лоното на лабораторните изследвания и постановки, при тяхното изследване често са се прерязвали нервите , разрушавали са се нервните центрове, външно се обездвижвало животното / с изключение на онази част от тялото, която се е изследвала/, жабите са ги обезглавявали, кучетата завързвали за опитни машини и т.н.

Обекта на изучаване Бернщайн направил нормалните, неповредени части на организма, обикновено движения на човек. По този начин веднага се е отделил контингента от движения, с които той се е занимавал, това са били обикновените трудови, спортни и т.н. движения. Разбира се , трябвало и разработка на специални методи за регистрация на движенията. До изследванията на Бернщайн във физиологията е съществувало мнението, че двигателния акт се образува по следния начин: на етапа на обучение на движението в двигателните центрове се фиксира и формира неговата програма,след това в резултат на някакъв стимул тя се възбужда, в мускулите отиват моторните двигателни импулси, и движението се реализира. По този начин в най-общ вид механизма на движението се е описвал като рефлекторна дъга, : стимул – процес на централна обработка/ възбуждане на програмата/ - двигателна реакция.

Първият извод, към който е достигнал Бернщайн, се е състоял в това, че така не може да се осъществи някакво сложно движение. Общо казано, много простите движения, като например коленния рефлекс, или отдръпването на ръката от огъня, може да се произведе в резултат на директното провеждане на моторните команди от центъра към периферията. Но сложните двигателни актове , които трябва да решат някаква задача с което да се достигне някакъв резултат, не могат да се построят по този начин.

Главната причина се състоя в това, че резултата на сложните движения не зависи само от собствените управляващи сигнали, но и от ред допълнителни фактори. Сега ще споменем само общите положения на тези фактори : те внасят отклонения от запланувания ход на движенията, самите те не се поддават на предварителна регистрация. В резултат крайната цел на движенията може да бъде достигната, само ако в него се внасят постоянни корекции. А за да стане това , ЦНС трябва да знае каква е съдбата на текущите движения.С други думи в ЦНС трябва да постоянно да постъпват аферентни сигнали, , съдържащи информация за реалния ход на движенията, а после да се преработят в сигнали за корекция.

По този начин Бернщайн е предложил съвършено нов принцип за управления на движенията, той го е нарекъл принцип на сензорната корекция, като има предвид корекцията, която се подава в моторните импулси на основата на сензорната информация за хода на движението.

А сега да се запознаем с допълните фактори, които заедно с моторните команди влияят на хода на движенията.

Право, това са реактивните сили. Ако вие силно замахнете с ръка в други части на тялото ви възникват реактивни сили, които влияят на положението на тялото.Това се вижда много добре, когато имате хлъзгава опора под краката си. Неопитен човек, който стои на лед рискува да падне ако силно удари с стик по хокейна шайба., и разбира се това падане не е запланирано в неговите моторни центрове.

Второ, това са инерционни сили. Ако вие рязко вдигнете ръката си , то тя ще отиде нагоре не само в резултат на моторен импулс, който е подаден на мускулите, но и с някакъв момент на движение по инерция. Влиянието на инерционните сили се чувства особено в случаите на работа с тежък предмет – брадва, чук и т.н. Но те съществуват във всяко движение.

Трето, това са външни сили. Всяко движение винаги има съпротивление, като не винаги съпротивлението е предсказуемо. Представете си, че миете под с парцал чрез крака си.Съпротивлението на пода във всеки един момент е различно, като вие не винаги можете да го предвидите. Във много случаи е невъзможно да се заложи в моторната програма влиянието на външните сили.

И най-накрая последния не планиран фактор – изходното състояние на мускулите. Състоянието на мускулите се мени по време на движението, има и резултат на умора. Затова един и същ управляващ импулс , който идва до мускулите може да даде различен моторен ефект.

И така, действието но всичките изброени фактори обуславят необходимостта от постоянно взимане под внимание на информация за състоянието двигателния апарат и за непосредствения ход на движението.Тази информация е получила название “сигнал за обратна връзка”.Между другото ролята на сигналите за обратната връзка в управлението на движенията са описани в трудовете на Бернщайн много преди идеите в кибернетиката.

Ще разгледаме два примера. Има такова заболяване – изсъхване на гръбначния мозък, при което се увреждат пътищата на проприоцептивната, т.е мускулната, ставна и кожна чувствителност. При това болният има съхранена моторна система: моторните центрове работят, моторните пътища в гръбначния мозък работят, мускулите се намират в нормално състояние.Няма ги само аферентните сигнали от опорно-двигателния апарат. И в резултат на това движенията се оказват напълно разстроени. И така, ако болният затвори очи , то той не може да ходи, не може да държи чаша например – тя му се изплъзва от ръката. Всичко това произтича от това, че субекта не знае, в какво положение се намират неговите ръце или крака, движат ли се те , какъв е тонуса и състоянието на мускулите. Но ако такъв пациент отвори очи, и ако му се начертае на пода ориентири за движение, по които той трябва да се движи / т.е. да се организира зрителната информация за собствените му движения/, то той би ходил долу-горе нормално.

Друг пример може да се вземе от относително новите експериментални изследвания на организация на звуковите движения. Когато човек говори, то той получава сигнали за обратна връзка за работата на своя артикулационен апарат в две форми: Във форма на същите проприоцептивни сигнали / ние имаме чувствителни “датчици” в мускулите на езика / и във форма на слухови сигнали.

Въобще сигналите за обратна връзка често са паралелни: т.е. те постъпват едновременно по няколко канала. Например, когато човек ходи, той чувства своите крачки с помощта на мускулните чувства и едновременно може да ги види и чуе. Така е и в дадения случай : възприемайки проприоцептивните сигнали от своите речникови движения, човек едновременно и отчетливо чува своята реч. Сега ще докажем, че и едните и другите сигнали се използват за организация на речевите движения. Съвременната лабораторна техника позволява да се постави човека в съвършено необичайна среда. На изпитвания се предлага да прочете някакъв текст, например познато стихотворение. Същият текст му се предлага чрез микрофон в слушалки, но с някакво закъснение, по този начин, че изпитвания чува това, което го е говорил няколко секунди преди това, а това, което казва в момента не го чува. Оказва се ,че в тези условия речта на субекта коренно се обърква , и той се оказва неспособен въобще да произнесе нещо.

Как се обяснява това явление.Не може да се каже, че изпитваният е лишен от сигналите за обратна връзка – от мускулният и от слуховият – те функционират. Работата е в това, че по тях постъпват несъгласувани сигнали , с противоречива информация. В резултат на това изпитвания не може да произнесе никакъв говор. Какво се случва? Не може да се каже, че в описаните опити изпитваният е лишен от сигнали за обратна връзка, : и двата чувствителни канала мускулният и слуховият – функционират. Работата е там, че по тях постъпват несъгласувана, и противоречива информация. И в резултат изпитваният не може да произведе никакво движение.

Може да се отбележи, че описаният опит с грешните сигнали за обратна връзка се използва за откриване на хора, които симулират глухота, ако човек наистина не чува, то задържането на сигнала по слуховия канал не предизвиква никакво разстройство на речта.

Да минем към следващият важен пункт от теорията на Бернщайн – към схемата на рефлекторният кръг. Тази схема непосредствено произтича от принципа на сензорните корекции и служи за по-нататъшното му развитие.

Имаме Моторен център / М / , от когото постъпват ефекторни сигнали към мускулите.

Имаме и работна точка на движещия орган / Т /. От работната точка идват сигнали за обратна връзка в сензорния център / С /: това са чувствителни, или аферентни сигнали. В ЦНС произтича обработването на постъпилата информация, т.е. разшифроване и превръщане в моторни сигнали за корекция. Тези сигнали отново постъпват в мускулите. Получава се кръгов процес на управление.

Как класическата схема за рефлекторната дъга се отнася към рефлекторния кръг? Може да се каже, че тя представлява частен случай на кръга, по схемата на дъгата се извършват твърдо програмираните , елементарни кратковременни движения , които не се нуждаят от корекция. Вече сме цитирали някои от тях – коленния рефлекс, мигането и т.п. Обратната аференция при тях си губи смисъла и определящата роля за тяхното изпълнение е външният пусков сигнал. За по вече от движенията е нужно функционирането на кръга.

Нека да се запознаем и с по-късният вариант на схемата “Кръг” на Бернщайн : тя е по – детайлна и затова позволява по-пълно представяне на процеса на управление на двигателните актове.

Имаме моторни изходи / ефектор/ , сензорни входове /рецептор /, работна точка, или обект /ако става дума за предметно действие/ и блок за разшифроване. Нови са централните блокове – програма, задаващия прибор и прибор за сравнение.

Кръгът функционира по следния начин. В програмата е записана последователните етапи на сложното движение. Във всеки момент се извършва някаква част от етапа, или елемент, и съответстващата част от програмата се подава в задаващия прибор. От задаващият прибор сигналите постъпват в приборите за следене: Бернщайн н ги обозначава с две латински букви: SW, soll wert, което означава “какво трябва да бъде”.На същия блок от рецептора идват и сигналите за обратна връзка , които информират за състоянието на работната точка., те са обозначени с IW, ist wert, което значи “ какво е “. В приборите за сравнение тези сигнали се сравняват и на изхода от него се получава делта W, т.е. сигнал за разликата между сигналите от исканото и фактическото положение на предмета.

Той попада в блока за корекция, откъдето излизат сигнали за корекция,чрез промеждутъчните централни инстанции /регулатор/ , те попадат на ефектора. Ще разберем по-точно функционирането на кръга чрез пример на някакво реални движение. Да предположим, че гимнастик играе на халки. Съдържанието на комбинацията се намира в неговата двигателна програма. В съответствие с програмата той трябва в даден момент да направи стойка на ръце. От програмата се спуска в задаващия прибор съответната команда и в нея се формира сигнал SW, който отива в прибора за следене. Тези сигнали се сравняват с аферентните сигнали IW. Самите те трябва да бъдат сензорно-прецептивни, т.е.да представляват образа на движението. Такъв образ се обезпечава преди всичко от сигнали на проприоцептивна и зрителна модалност, т.е. тази “картина” на стойката е с гледна точка и на външния вид, и с гледна точка на двигателно-техническата част – положението на различните части на тялото, центъра на тежестта, тонуса на различните мускули и др. И така в прибора за следене постъпват и образа на движение, и информация от всичките рецептори за реализираното движение. Да предположим, че гимнастика, правейки мах за стойката се е засилил по-вече и е започнал да се накланя назад- има опасност да се превърти. Какво става тогава? От прибора за следене е постъпил в блока за разшифроване сигнали за превъртане на центъра на тежестта. Тези сигнали съобщават, че не всичко е наред и че трябва да се дадат сигнали за корекция делта W, за изправяне на стойката. След постъпване им, се осъществява поправката . В следващия цикъл на кръга отново се получават сигнали SW, IW, и идеалният случай е когато делта W =0.

Понякога в хода на движението се случват такива ситуации, когато е по-икономично да не се дават сигнали за корекция към даденото движение, а да се преустрои движението, т.е. да се спусне друга частна програма.Тогава съответното решение се взима в микроинтервал от време, и в това се намира интелигентността на програмата.По този начин има място не само за спускането на програми за движение, но и тяхното екстрено преустройство при нужда. Такива примери могат да се намерят навсякъде. Това се случва и в условията на борбата на хищника с жертвата, в спортните игри и навсякъде, където ситуацията се сменя бързо.

И така, бяха обяснени принципите на сензорната корекция и произтичащата от този принцип схема на управление на сензорния кръг.

Да преминем към голям принос на Бернщайн – към теорията на нивата на построение на движенията.

Към тази теория може да се прехвърли логически мост от рефлекторния кръг, ако се обърне специално внимание на качеството на аферентните сигнали, постъпващи от движенията.

Специално изследвал този въпрос в доста голям и обширен материал с привличането на филоонтогенезисти, патолози, и експериментални изследвания, Бернщайн е открил следващото: В зависимост от това, каква информация носят сигналите за обратна връзка: информират ли те за напрежението в мускулите, за относителното положение на различните части на тялото, за скоростта или ускорението на движението, работните точки, пространственото положение,за резултата от движението аферентните сигнали достигат в различни центрове на главния мозък и съответно се превключват на моторни пътища на различни нива. При това под “нива” се приемат буквално морфологически слоеве в ЦНС. Така са били отделени нивата на гръбначния и продълговатия мозък, нивото на подкоренните центрове. Но тези изследвания изискват специални знания. Ние ще се спрем само на кратка характеристика на всяко от нивата, разделени от Бернщайн, и ще ги илюстрираме с примери.

Трябва да кажем, че всяко ниво има специфични, свойствени само за него моторни прояви, на всяко ниво съответства своя клас на движения.

НИВО А. Това е най-ниския и филогенетически най-древния. При човека той няма самостоятелно значение, но затова пък ръководи най-важния аспект на всяко движение – тонуса на мускулите.Той участва в организацията на всяко движение съвместно с другите нива. Наистина има много малко движения, които се регулират на ниво А самостоятелно – това е неконтролираното потръпване, тракането със заби при студ, задържането на поза при полет и др. На този етап постъпват сигнали от мускулните проприорицептори , които съобщават за степента на напрежение в мускулите, а също и от органите за равновесие.

НИВО В. Бернщайн го нарича ниво на синергия. На това ниво основно се преработват сигнали от мускулно-ставните рецептори, които информират за взаимното положение и движение на различните части на тялото. По този начин това ниво е откъснато от външното пространство, на пък затова е добре “осведомен” за това какво се прави в “пространството на тялото”. Ниво В взима голямо участие в организацията на движенията на по-високи нива и там помага за вътрешната координация на сложните двигателни съчетания. Към собствените движения на това ниво се отнасят такива, които не изискват външна информация – протягания, упражнения на земя, мимики и др.

НИВО С. Бернщайн го нарича ниво на пространственото поле. В него постъпват сигнали от зрението, слуха, осезанието, т.е. цялата информация за външното пространство. Затова на него се изграждат движенията, които са приспособени към пространствените свойства на обектите – към тяхната форма, положение, размери, тегло и др. Сред тях са всички движения по преместване, ходене, бягане, акробатически движения, упражнения с уреди, балистични движения, хвърляния, движения с прицелване, стрелби и т.н.

НИВО D е наречено нивото на предметните действия. Това е нивото , което ръководи организацията на действието с предмети. Това ниво практически принадлежи монополно само на човека. Към него се отнасят всички манипулации с предмети, действия с оръдия на труда и др. Примери могат да бъдат действията на жонгльора, чистене на картофи, работа на хирург, часовникар, монтьор и т.н.

Характерна особеност на движенията от това ниво се състои в това, че те се съобразяват с логиката на предмета. Това не са толкова движения, колкото действия, при тях не е фиксиран двигателния състав, а е зададен само крайният предметен резултат. За това ниво е безразлично начина на изпълнението на действието, комплекта на двигателните операции. Пример от ежедневието – има различни начини за отваряне на бутилка вино – с тирбушон, с нож, със натискане и т.н. Във всички случаи конкретните движения ще бъдат различни, но крайния резултат – един и същ.

И накрая последното, най-високо – НИВО Е. Това е ниво на интелектуалните двигателни актове , на първо място – речевите движения, движенията по писане, рисуване, символните движения, кодираната реч и др. Движенията на това ниво се определят не от предметното, а от символичният, вербален смисъл.

Сега ще направим две важни забележки относно функционирането на нивата.

Право: в организирането на сложните движения участват като правило едновременно няколко нива – това, на което се строи даденото движение / водещо ниво / и всичките по-долни нива.

Като пример ще дадем писането – това е сложно движение, в което участват всичките пет нива. Да ги разгледаме отдолу нагоре.

Ниво А дава преди всичко тонус на ръката и пръстите.

Ниво В придава на движенията плавност и закръгленост, дава точността и бързината на писане. Ако преместим молива в другата ръка, то точността и плавността на движенията изчезват, работата е там, че ниво В се фиксира “щампата”, която се е изработила в резултат на тренировките и която не се пренася на другите двигателни органи / интересно е, че при загуба на плавността, индивидуалните особености на почерка се запазват и в другата ръка, защото те зависят от други, по-високи нива/. Така,че по този начин може да се отдели приноса на ниво В.

По нататък, ниво С организира възпроизвеждането на геометрическите форми на буквите, равното разположение на редовете, препинателни знаци, страници и т.н.

Ниво D ни гарантира владеенето на молива по различни начини,и най-накрая ниво Е – смислената страна на написаното.

Като развива това положение за съвместно функциониране на нивата, Бернщайн достига до следващото важно правило: в съзнанието на човека са представени само тези компоненти на движението, които са изградени във водещото ниво, работата на по-ниските нива, или на “фоновите” нива, като правило не се осъзнават.

Когато субекта излага на хартия своите мисли, то той осъзнава смисъла на написаното, водещото ниво, в което се намират графическото изпълнение, в случая ниво Е. А особеностите на почерка, формата на отделните букви, равните редове и т.н. в съзнанието на субекта практически не съществуват.

Втората забележка: формално едно и също движение може да присъства на различни нива. Ще дадем един пример, който взимаме от Бернщайн.

Да вземем кръгово движение на ръката: то може да бъде получено на ниво А, например при свирене на пиано китката на ръката и ставите на пръстите описват малки кръгови траектории.

Кръговото движение може да присъства и на ниво В, например ако го включим в качеството му на елемент в гимнастика на земя.

На ниво С кръговото движение ще присъства при ограждане на даден контур на зададен кръг.

На нивото на предметното действие D кръговото движение може да присъства при завързването на възел.

И най-накрая на ниво Е това движение се организира например при изобразяването на лектор на окръжност на дъската. Той не се интересува като учителя по рисуване окръжността да бъде геометрически правилна, за него е достатъчно възпроизвеждане на смисловата схема.

И сега възниква въпросът: от какво се определя факта за построението на движенията на едно или друго ниво? Отговорът е много важният извод на Бернщайн, който е даден по- горе: водещото ниво за построение на движението се определя от смисъла, или задачата за движение. Ярка илюстрация на това положение се съдържа в изследванията на А.Н.Леонов и А.В.Запорожев. Работейки в годините на войната над възстановяването на движенията на ранени войници, авторите са открили следващия знаменит факт.

След периода на лечебните упражнения с ранения се е провеждало изследване за изясняване доколко функциите на ръката са се възстановили. За това му се е давала задача “да вдигне ръката си максимално възможно”. Изпълнявайки задачата, той е вдигал ръката си до някакво пределно ниво. След това сменили задачата и му задали “ да вдигне ръката си до определено предварително ниво , начертано на стената”, и се оказало, че той е в състояние да вдига ръката си на 10-15 см по-високо. Най накрая сменили задачата, като му се предлагало “ да свали шапка от закачалката” – и той вдигал ръката си още по-високо! В какво е разликата? Работата е там, че във всички изброени случаи движението е построено на различни нива: първото движение / колкото може по-високо/ - е в координацията на тялото, т.е на ниво В; второто /до тази черта / е на ниво С т.е в координацията на окръжаващото пространство; и накрая – третото /свали шапката/ - на ниво D. Има изменение на нивата с разликата, че движението е придобивало нови характеристики, и в частност се е осъществявало с по-голяма амплитуда.

Аналогични факти са известни сега в големи количества. Ще преведем още един пример от нашите собствени изследвания, отнасящи се към движението на очите.Човешките очи, както е известно са много подвижни, и техните движения са много разнообразни. Сред тези движения има и такива, които човек не забелязва, те не могат да бъдат забелязани, даже и ако се вглеждате в очите на други хора – това са непроизволни микродвижения.

Те съществуват, даже когато на човек му се струва, че неподвижно гледа на в една точка, т.е.я фиксира с поглед. За откриване на такива движения се прибягва до много точни и фини методи за регистрация.

С помощта на такива методи било открито, че при фиксиране на точка очите движения от три различни вида : тремор с много голяма честота , дрейфове и подскоци, които обикновено възвръщат очите, които са се отместили в резултат на дрейфа, на фиксираната точка. Всяко от тези движения има своите параметри: честота, амплитуда, скорост и др.

Факта, който установихме, се състои в това, че при изменение на задачата съществено се изменят и всичките изброени параметри на движенията на очите. Например, в първата задача изпитващия му се предлагаше “просто да фиксира” светеща точка, във втория “да търси моменти на промяна на цвета”. Забележете, задачата се сменя на пръв поглед незначително, във втория случай, както и в първия изпитваният бил длъжен просто да фиксира точката, за да не пропусне смяната на цвета. И въпреки всичко, изменението на задачата /смисъла/ на фиксирането е довело до съвсем друга смяна на честотния спектър на тремора, скоростта на дрейфовете се намалили, подскачанията намалели като количество и амплитуда.

Подобни факти, както и общият извод от тях, са забележителни с това, че показват решаващото влияние на такава психологическа категория като задача, или цел, както и движението , организацията и протичането на физиологическите процеси.

Този резултат се явява огромно научно постижение на Н.А.Бернщайн във физиологията на движенията.

Превод от руски : Тихомир Плугаров

Несъзнателните механизми на съзнателните действия. Първичния автоматизъм и навика. Навик и съзнание. Явлението несъзнателна постановка. Несъзнателното присъствие при осъзнатите действия и психически състояния, тяхното значение за психологията, примери.

Аз ще избера не историческия, а систематическия метод на изложение.

Целта на лекцията ще бъде да ви запозная с фактите.

Всички неосъзнати процеси могат да се разбият на три основни класа:

1. несъзнателните механизми на съзнателните действия;

2. несъзнателните подбудители на съзнателните действия;

3. над съзнателните процеси.

В първия клас – несъзнателните механизми на съзнателните действия на свой ред влизат три подкласа :

- несъзнателен автоматизъм;

- явления с несъзнателна постановка;

- несъзнателно съпровождане на съзнателни действия.

Да разгледаме всеки от подкласовете. а/ - под несъзнателен автоматизъм се разбират обикновено действия или актове, които се извършват от “само себе си “ , без участието на съзнанието. Понякога казват за “механично действие” – действие, при което главата “остава свободна”. “Свободната глава” и означава отсъствие на съзнателен контрол.

При анализа на автоматическите процеси се открива и техният двоен произход. Някои от тези процеси никога не са били осъзнати, а други са преминали през съзнанието и са престанали да бъдат съзнавани. Първите съставят групата на първичните автоматизми, а вторите – групата на вторичните автоматизми. По друг начин – първите се казват автоматически действия, а вторите – автоматизирани действия, или навици. В групата на автоматическите действия влизат или вродените актове, или тези, които се формират много рано, често в течение на първата година на детето. Примери: мигането, хващането на предмети, ходене, движение на очите и др.

Групата на автоматизираните действия , или навици , е особено обширна и интересна. Благодарение на формирането на навика се постига двояк ефект: първо – действието започва да се осъществява бързо и точно, второ – протича освобождаване на съзнанието, което може да бъде насочено към усвояването на по-сложни движения. Този процес има фундаментално значение за живота на всеки индивид. Няма да е преувеличение, ако се каже, че той лежи в основата на развитието на всички наши умения, знания и способности.

Да разгледаме някой пример. Например обучението при свирене на пиано. Ако вие сте минали през този процес или сте наблюдавали неговото протичане, знаете, че всичко започва от усвояването на елементарните актове. Отначало трябва да се научим правилно да седим, да поставяме правилно ръцете, краката, пръстите на клавиатурата и т.н.После се отработват отделните удари на всеки пръст, повдигане и отпускане на китките, и т.н. На тази най-елементарна основа се строят елементите на свирене на пиано – ученикът “влиза” в мелодията, взема акорди, свири стакато, легато… И всичко това е само основа, която е необходима за това, за да може рано или късно да се премине към изразителната музика, т.е към художественото изпълнение. Така по пътя на придвижване от простите действия към сложните, благодарение на предаване на несъзнателните нива на действие на вече усвоеното , човек достига до майсторство. И тогава, по думите на Хайне “ пианото изчезва и пред нас се открива само една музика”.

Защо в изпълнението на виртуозите – пианисти остава “ само музика”? Защото те в съвършенство са овладели навиците на пианиста. Когато говорим за освободени от съзнанието действия, разбира се не трябва да се мисли , че освобождаването е абсолютно, т.е човек не знае какво прави. Това не е така. Контрол , разбира се остава, но той се осъществява по следващия интересен начин. Полето на съзнанието, както вие вече знаете, е нееднородно : то има фокус, периферия и накрая, граница, след която следва област на неосъзнатото. И тази нееднородна картина на съзнанието се налага на йерархическата система на сложните действия. При това най-високите етажи на системата – последните и най-сложни компоненти на действието се оказват във фокуса на “знанието”; по-ниските етажи попадат на периферията на съзнанието; накрая, най-ниските и най-отработените компоненти излизат от границата на съзнанието. Трябва да кажем, че различните компоненти на действието са нестабилни към съзнанието. В полето на съзнанието произтича постоянно изменение на съдържанието: в него постоянно се оказва ту един, ту друг “слой” на йерархическата система на акта, съставящи даденото действие.

Движението, от една страна, това е научения компонент да излиза от фокуса на съзнанието и отива към периферията на съзнанието, а след това – извън границите на съзнанието – в областта на несъзнателното. Движението в обратна посока означава връщане на някои компоненти на навика в съзнанието. Обикновено това се случва при възникване на трудности и или грешки , при умора, при емоционално напрежение. Свойството на всеки компонент на навика отново да стане осъзнат е много важно, защото то гарантира гъвкавост на навика, възможност за допълнителното му усъвършенстване или поправка.

Впрочем това свойство на навика го отличава от автоматическите действия. Първичните автоматизми не се осъзнават и не подлежат на осъзнаване. По-вече, опита да бъдат осъзнати обикновено довежда до тяхното разстройване. Това последно обстоятелство е отразено много добре в приказката за стоножката. Когато у попитали “Как разбираш кой от 40-те си крака да мръднеш в даден момент?”, тя се замислила дълбоко и не могла да мръдне от място.

В психологията много голямо внимание се отделя на механизма на формиране на навика, който , както вие добре разбирате има голямо практическо значение.

Съгласно теорията на бихевиористите навика се “изработва” в резултат на механическите повторения, или “зазубрения” на едно и също движение , което си прокарва път в мозъчните центрове. За участие или роля на съзнанието тука и дума не може да става.

Подхода на Бернщайн към този проблем е бил съвсем друг. Сега ще спомене само, че той е издигнал съвсем друг принцип: “повторение без повторение” , който означава, че при изработване на навика човек не затвърдява едно и също движение, а постоянно варира в търсене на оптималната “формула” на движението. И при това на съзнанието се определя много важна роля.

В доказателство на това, че “механичното” заучаване е много по-малко ефективно , от “съзнателното” , Н.А. Бернщайн дава следния пример от личните си наблюдения. Трябва да кажем, че той е бил много добър пианист и използвал упражненията си на пиано за анализ на интересуващите го механизми. И така, за да икономиса време за изучаване на техника на свирене , той е правил следното: поставял е на пианото странична книга, която е четял и едновременно е свирил гами или етюди , за да си тренира пръстите и навиците на свирене. И след достатъчно дълъг период на такива занимания той с удивление е открил, че няма никакъв прогрес в техниката на свирене! Тогава той оставил четенето и преминал на съзнателно изучаване на техниката, след което веднага е достигнал до значителни резултати.

Вие навярно знаете, че съществува метод на идеомоторна тренировка – тренировка на движенията във вид на представяне, при външна неподвижност на обучаемия. Има такава техника в подготовката на пианиста: на човека му се предлага да изсвири произведението с тоническо движение на пръстите – без да ги вдига и премества пространствено, просто да положи ръцете си на плоскост и да “изсвири” в съзнанието си произведението . Ако някой от вас свири и иска технически да отработи сложно действие, опитайте този метод. След като вие час или два сте се занимавали по този метод ще почувствате необикновена умора – доста по-вече отколкото при истинско свирене / а това говори за голямо натоварване на мозъчните центрове/. Но затова пък, след такова двучасово упражнение техническия прогрес се оказва много по-голям, отколкото при физическата репетиция, т.е при външно двигателните действия. И понякога, когато ние правим упражнения, размахвайки ръцете и краката си , то с голяма вероятност ние “ икономисваме, пазим” своите моторни центрове от излишно натоварване; ние само формално изпълняваме движението и не се замисляме за неговите тънкости в детайли. Гимнастиката йога, някак си има такова осъзнаване – тя е построена изключително на тоническо напрежение на мускулите. Цялото движение протича под съзнателния контрол , интензивно и се достигат отлични резултати.

И така , изработването на навика – това е процес, движещ се сякаш в две противоположни страни : към страна на субекта и към страна на организма. Ние произволно и съзнателно разделяме сложните движения на отделни елементи и отработваме правилното им изпълнение. Едновременно, вече без участие на волята и съзнанието идва процес на автоматизация на действието. Това е благодарение на собствените физиологически свойства и механизми на нашия организъм. Той притежава такова прекрасно свойство – да поема в хода на автоматизацията на движенията част от работата, организирана от съзнанието.

До сега примерите се отнасяха основно към двигателните автоматизми. Възниква въпрос : съществуват ли автоматизми в други сфери на психическата дейност на човека, например във възприятията. Да, разбира се. Добре е известно, че висшите форми на зрителното или слухово възприятие изискат много упражнения. Именно в хода на дългогодишна практика се изработват например такива способности като : четене на ренгенограми, възприемане на морзова азбука, а пример от обикновения живот е ученето на чужд език. Спомнете си, когато сте чули първоначално чужда реч – това е било поток от нечленораздеилни и непонятни звуци. А след обучение, вие сте започнали да го възприемате по съвсем друг начин – вече като членоразделна реч, отделяйки думи и цели фрази. И това е благодарение на слуховите автоматизми. Няма да се задълбочаваме по-вече в неосъзнатите автоматизми, и ще преминем към втория раздел : б/ неосъзнатото очакване.

Понятието “очакване” /постановка, усещане, чувство за събитие/ е заело в психологията много важно място, сигурно защото явлението “очаквано” пронизва практически всичките сфери на психическия живот на човека.

Теорията за очакването аз няма да я разглеждам в дълбочина – тя е особено голяма и сложна тема. Ще се ограничим с явлението несъзнателно очакване. Преди всичко какво е това очакване? По определение това е готовността на организма или субекта да извърши определено действие или към реагиране в определено направление.

Ще отбележа, че става дума именно за готовност към предстоящо действие. Ако отнесем навика към периода на осъществяване на действието, то очакването отнасяме към периода , който го предшества. Факти, демонстриращи готовност, или предварителна настройка на организма към действието , са необикновено много, и много разнообразни.Както споменах, те се отнасят към различни сфери на психическия живот на индивида.

Например, детето много преди да навърши година например, опитвайки се да вземе предмет подава ръка под неговата форма – ако това е малко камъче, то сближава и стеснява пръстчетата си, ако е голяма топка – то ги закръгля и разделя. В подобно състояние позата на ръката илюстрира моторно очакване. Спринтьора на старта също се намира в моторно очакване на тръгването. Ако вие стоите в тъмна стая и със страх очаквате да се случи нещо ужасно, то понякога и наистина ви се причуват стъпки или подозрителни звуци. Поговорката ”На страха очите са големи” отразява явлението прецептивно очакване. Когато ви се зададе някаква математическа задача , изразена в тригонометрически символи, то у вас се създава очакването да я решите с помощта на формулите от тригонометрията, макар,че това може да бъде просто алгебрическо преобразуване. Това е пример на умствено очакване.

Състоянието на готовност, или очакването има много важно функционално значение. Субекта , подготвен за определено действие, има възможност да го извърши бързо и точно, т.е. по-ефективно. Но понякога механизма на очакването въвежда човек в заблуждение. Ще дам накратко един пример от китайската митология.

“Един селянин си загубил брадвата. Синът на съседа му се сторил подозрителен и започнал да го наблюдава: ходи, сякаш ,че е откраднал брадва, гледа, като откраднал брадва. С една дума всеки жест, всяко движение издават крадеца в него. След време селянинът си намерил брадвата на двора, и същия ден срещнал сина на съседа си. Нито по движенията, нито по говора или по нещо друго не приличал на крадец на брадва.”

Трябва да кажем, че не всяко очакване е несъзнаваемо. Може съзнателно да очакваш страшното и действително да виждаш “страшно”, може съзнателно да подозираш човека в кражба на брадва, и наистина да виждаш, че той ходи като “откраднал брадва”.

Интерес представлява и несъзателното очакване, но няма де спираме на него / заб.прев./

Третия подклас на несъзнателните механизми : в/ несъзнателното съпровождане на съзнателните действия. Не представлява интерес за тениса. /заб. прев./

Сега да се запитаме : а съществува ли неосъзнато предаване на информация в обикновения живот, в професионалната дейност? Разбира се, че съществува. Да си спомним някои видове спорт, които изискват точно съгласуване на движенията на партньорите, като във фигурното пързаляне.Макар, че този въпрос не се е изследвал специално, с голяма вероятност може да се предположи, че удивителната синхроност при фигуристите се достига в резултат взаимното възприемане на мимолетните мускулни напрежения, преразпределението на тонуса, , незабележимите подготвителни движения и т.н. Ще отбележим, че съзнанието на спортиста обикновено е заето с художествената страна на изпълнението, така, че взаимния обмен на двигателната информация, навярно произтича на неосъзнато ниво. Да вземем друг пример : боксьорите или фехтовачите. Трябва ли те да разгадават готвещите се удари на противника? Задължително. И тази непрекъсната двигателна активност , в която се намира спортистът, сигурно е насочена не само в подготовка на нужните движения , но и на замаскирването им. Канала на обмяната на информация между противниците някак си се напълва с излишни движения, и те се организират като мярка за предотвратяване за неволно и неосъзнато предаване на информация.

Превод / със съкращения/ : Тихомир Плугаров

При съществуването на издание “Правила за игра на тенис”, защо тогава е нужен Кодекса на тенисиста?  Има случаи, когато по време на игра възникват случаи, които не са описани в Правилата, но се поддържат от традициите в тениса. В този случай ни помага Тенисният кодекс.

1 Най често възникват проблеми, когато мачът се играе без съдии и върху играчите ляга отговорността за взетите решения.

2. Съществува разлика при вземането на решения от официалните съдии в официални мачове и от играчите, които сами си съдийстват  мача. Съдията се старае да реши проблема на попадането на топката в корта,  като отчита интересите и  на двамата играчи, а в същото време при съдийството на играч  се следва неписаният закон, че всяко съмнение – това е точка в полза на съперника.

3. Съгласно този принцип играч, който претендира и се старае да бъде честен, понякога ще остави в игра топка, която “възможно да е аут”.

4. При съдийството играча не трябва да ползва помощта на зрителите:

- зрителят не участва непосредствено в играта  и неговото привличане може да предизвика раздразнение в противника;

-  зрителят може да изкаже предположение, даже ако не е уверен в попадението на топката;

-  зрителят може да е пристрастен;

-  зрителят може да е дилетант.

Не трябва де си привличат зрители при съдийството, или да се апелира към тях за решаване на спорни ситуации.

5. Задължение и право на играча е да отсъжда всички топки в своето поле.

6. Основното в съдийството – това е точността. Всички участници в мача са длъжни да обединят усилия, за да постигнат това. Ако играч, който е видял, че топката му е аут   /независимо, че съперникът не е видял това/, и не е отбелязал този факт – той е лъжец.

7. Всички играчи са хора, и е нормално понякога да грешат, но те са длъжни да направят всичко, за да намалят броя на грешките. Играча няма право да оспорва съдийството на съперника, ако той не го е питал, но ако е поискал мнението му , и той е дал някакъв отговор, то това решение трябва да се приеме. Ако никой от участниците не е сигурен за попадението на топката, то топката се смята за добра. По принцип  играч, който се намира на своята задна линия и претендира за попадението на топката на задната линия на страната на противника се държи глупаво.

8. Всички отсъждания трябва да се обявяват мигновено, иначе топката ще се смята за правилна и играта трябва да бъде продължена. Топката не се смята за аут, докато не е отсъдена, че е аут. Това се смята и в случаите, когато  сте отиграли топката от въздуха,за да не я гоните, по този начин сте отиграли топката за игра. Етичният  кодекс, по презумпцията на “мигновеното отсъждане” изключва проблема за ”втори шанс”  - например играч, излизащ на мрежата отиграва топка, която би излязла евентуално в аут и сам я отиграе, не може да иска преиграване на точката.

9. Вследствие на правилото “мигновено отсъждане” е вероятността, че не една топка излизаща в аут по време на мач ще се отиграе. Например, при силен сервиз посрещащият отиграва топката, и тя е ударила мрежата, или е преминала в противниковото поле  преди да е направено отсъждането. В този случай се смята, че посрещащият е използвал своя шанс, независимо дали е попаднал в корта или не. Аналогично, ако сервиращият е сметнал, че сервизът му е аут, и не е продължил играта, то той е загубил точката. Строго казано, правилото на “мигновеното отсъждане” изключва много проблемни ситуации.

10. Една от сложните ситуации възниква, когато след разиграване единият от играчите след свой удар чува от съперника отсъждане от типа “не съм сигурен в топката, нека я преиграем”. В този случай цялата отговорност за съдийството лежи върху играча, отсъждайки в своята половина, и ако той не е сигурен, че топката е в аут, смята се че топката е добра. Когато вие молите противника да се преиграе топката , то вие проявявате слабост и неспособност да носите отговорност за съдийството.

11. Когато по време на отиграването  възникнат странични проблеми при удара, и не сте имали възможност да отиграете без тях, не се предвижда преиграване на топката.

12. Когато се отсъди “аут”,  “грешка” и др. , то точката се фиксира веднага, независимо от това, какво става нататък.

13. Всички отиграни и фиксирани точки се броят. Например, ако след разиграването на точката сте забелязали, че мрежата е по-ниска от стандарта, или че подаването е било извършено в другото поле и др. то всички точки се признават и се продължава по правилата.

14. Всеки играч е отговорен за чистотата на своята половина на корта. Ако на корта има топки или други предмети, то това е проблем на “ домакина” на полето.

15. Ако вашият противник случайно ви е контузил / с ракета, топка и т.п./ и вие не можете да продължите играта – вие сте загубили.

16. Как се отсъждат следите от топката на корта?  Топката, отскачайки от някои покрития  оставя следа във форма на елипса. Ако вие не виждате пространство между елипсата и линията на корта то топката е добра.

17. Често възникват по-сложни ситуации с пластмасовите линии на корта. Например може топката при силен сервиз да се плъзне по линията  и  да остави точна елипса до нея  в аут. Единственото, което може да се направи е да се реагира на звук и после да се прегледа белега.

18. Отиграването на сервиса, който очевидно е аут, с възгласа “аут” и прехвърлянето на топката през мрежата се смята за  неуважение, неспортсменско поведение, макар, че тази ситуация граничи с посрещането, когато топката е малко аут и посрещачът връща топката рефлекторно .

19. Отиграването на сервис, който е в аут без възглас “аут” с надеждата да хванеш противника неподготвен за разиграването е груб опит за измама.

20. Ако има забавяне между изпълнението на първия и втория сервис и причината за забавянето е сервиращият, то се изпълнява втори сервис. Ако забавянето е по външни причини или по вина на посрещача,  то се изпълняват два нови сервиса. Посрещачът определя причината за забавянето и поема отговорност за решението.

21. На посрещача е разрешено да отсъжда за пристъпяне при подаването и то след като сервиращият е бил предупреден за грешката. Но при всички случаи  пристъпването е въпрос на честност на самия сервиращ. Навика да се пристъпва се явява същото мошеничество, както и лъжата при съдийството.   

22. Ако играч, след изпълнението на удара се опитва с възгласи или с някакви  други способи да въздейства на съперника , то е налице нарушаване на спортната етика и ситуацията се възприема като грешка. Но ако съперникът продължи да играе независимо от пречките, то е в сила правилото “втори шанс”. /виж т.8/.

23. Докато топката е в игра разговорите между съперниците трябва да се сведат до минимум.

24. По принцип са разрешени всякакви движения по корта докато топката се вкара в игра или се разиграва. Играча може да сменя позицията си във всеки момент, в т.ч. даже когато съперникът е подхвърлил топката за сервис. Обаче движенията и звуците / размахване на ръце, викове, тропания с крака и пр. /  насочени към отвличането на вниманието на съперника са недопустими.

25. Топки, попадащи от вашия корт на съседния, или обратно дават основание за спиране на разиграването. Вежливото връщане на чуждата топка  е правило в тенисната етика.

26. Някои от играчите се оплакват от ударите, понякога изпълнявани от съперника. Но играта на съперника си е негово право , докато играе по правилата.

27. Никога не изливайте гнева си с хвърлянето на ракета или топки, не ругайте когато губите, по-добре да похвалите съперника за добра игра. Играйте така, за да доставите удоволствие на всички на участници в мача.

28. Обличайте се така, че да изглеждате винаги спретнато и красиво. Не простирайте хавлии и дрехи по мрежата или по корта.

29. Ако дрехи, маратонка, или ракета излязат от строя , то ситуацията може да оправите след разиграването на точката.

30. Да се отсъжда докосване на играча  на топката или на мрежата , удар през мрежата, двоен отскок на топката и пр. понякога е доста сложно. Всеки играч, констатирал грешка, е длъжен  да я регистрира веднага. Но предпочитание за оценка на ситуацията се дава на играча участвал в ситуацията. Например ако играч А  предполага, че играч В е играл топката след два отскока, а В твърди обратното, се приема твърдението на играч В. Въпреки всичко, ако ситуацията е отиграна,  играч В може да признае правотата на играч А и да даде точката, даже ако отсъждането не е направено веднага.

31. Някои играчи бъркат загрявката с тренировката. По правилата загрявката е 5 мин. / 10 мин., ако няма деца за подаване на топките/. Ако играч смята , че това време е недостатъчно ,то той трябва сам  преди това да си загрее. Не трябва да се тренира ретур  в същото време, когато противника загрява за сервис. Не е прието да загряваш сервиси  от двете страни на корта, даже ако на двете страни има различни условия за игра /вятър, слънце и др./.

32. Няма такова понятие като ненавременно сервиране. Сервиса трябва да се изпълнява тогава, когато противникът  е готов за посрещане. Но посрещащият не трябва да прави опит да отиграе сервиса, ако не е готов, тъй като ще работи правилото “втори шанс”.

33. Ако посрещачът  е показал , че е готов , той не може после да иска повтаряне на сервиса. Ако сервиращият и пристъпил към сервиса  /подхвърлил е топката/  след вашата готовност за посрещане, то вие не можете вече да вдигате ръка, показвайки , че не сте готов.

34. В играта по двойки именно посрещачът определя готовността на отбора.

35. Обикновено в мач се използват три топки. Сервиращият няма право да иска от посрещача третата топка преди сервиса, тъй както сервиращия не е длъжен преди сервирането да държи третата топка при себе си. Всички топки се събират след гейма.

36. Ако е станало объркване в резултата,  то трябва да се помни за равните права на страните при разрешаването на ситуацията. За предпочитане е взаимосъгласуваното връщане на резултата, в което са сигурни и двете страни.

37. По време на състезание вие можете да се сблъскате с най-различни начини за задържане на мача, сета, гейма и разиграването на точката , които да се използват от съперника с цел да ви изкарат от равновесие. Тука може да се причислят и умишленото закъсняване, бавните смени на полетата, продължителното тупкане на топката преди сервис. Такива номера не правят чест на виновника. Но добрите играчи нямат навици да използват такива тактически прийоми. Никога не “връщайте” на противника с неговите номера. Постарайте се да останете спокойни в такива ситуации и да съблюдавате достойно поведение. Но ако такива действия много ви пречат, вие можете да се откажете да продължите мача без да изискате допълнително съдийство.

38. Също така, ако наистина ви тревожат постоянно грешните отсъждания на съперника,не спорете с него, а спокойно извикайте за решаване на проблема  съдията на турнира.

40. По-горе описаното представлява основата на тенисния кодекс. Но никаква система от правила не е способна да отрази огромното разнообразие на игрови ситуации. Въпреки това, ако играчите са запознати с тенисния кодекс и го следват, то винаги могат да достигнат съгласие в разрешаването и на най-сложните ситуации на корта.

                                       Colonel Nick Powell  / www.tennisserver.com

                                                               Превод : Тихомир Плугаров

·               Когато играете на мрежата, стойте на пръстите на краката си така, сякаш,че под петите си имате тенисни топки.

·               Когато чакате удара на противника, пренесете тялото си напред, като застанете на пръсти.Това ще ви позволи бързо да се придвижите във всяко направление, без допълнително изразходване на усилия.

·              Ако вашите удари от задна линия са слаби вие вероятно удряте по топката  без да сте обърнали предварително рамото към мрежата. Когато топката идва вие трябва да обърнете тялото настрани  заедно с изнасянето на ракетата така, че линията на рамената да се окаже под прав ъгъл спрямо мрежата.

·              В момента на удара раменете се обръщат успоредно на мрежата. По този начин вие автоматически  премествате тялото напред – и вашите удари ще придобият сила. И така – следете за правилното обръщане на рамената и точното пренасяне на тежестта на тялото напред – и вашите удари ще придобият голяма сила.

·              За по- лесно прехвърляне на тежестта  вие трябва да наклоните главата напред  в момента на удара. Ако вдигнете глава тежестта ще остане на задния крак и вие вероятно ще пратите топката  в небето. Наклонете напред глава и вие ще видите как ще се увеличи силата на вашите удари  в  резултат на преместването на тежестта напред.

·              Основоположен  фактор на успешния удар се явява разпределението на теглото в момента на удара.То трябва да се пренесе в момента на удара от опорния крак на предния крак.  И така -  играйте с топката , и не позволявайте на топката да играе с вас. Бързо заемете основна стойка и пратете тялото напред в момента на контакта на топката с ракетата.

·              Ако не се получава форхенда , представете си, че удряте по топката с шепата – все едно, че играете хандбал, а не тенис. За да ударите топката правилно, шепата трябва да е перпендикулярно спрямо земята.

·              За да изпълните мощен и точен удар трябва да водите топката колкото се може по-дълго. Един от начините да постигнете това е да си въобразите, че удряте едновременно десет топки, разположени на една линия на нивото на бедрото перпендикулярно към мрежата.Изпълнявайки удар по права линия ще получите мощен удар и топката ще отиде далеко на задна линия.

·              За да изпълните ефективно удар по отскочила топка трябва възможно най дълго да водите топката -  тогава ракетата точно ще проконтролира удара. За да разтегнете воденето – представете си, че ракетата ви се движи по повърхността на гладилна дъска.

·              Помнете – трябва да довършите удара така, че главата на ракетата да достигне нивото на главата ви.

·              При много играчи бекхенда се получава слаб, защото те удрят по топката , размахвайки ракетата в кръг, вместо да я поведат в една линия с направлението на топката. Ако с вас се случва същото, то си представете, че стоите опрян с гръб в стена  и изпълнявате удар перпендикулярно към стената. Замахвайте така, че да не опрете ракетата отзад на стената. Това ще ви накара да замахнете  не по-вече от необходимото, ще ви избави от предварително отваряне на рамената , ще ви научи да водите ракетата напред, като използвате плавното движение на тялото, рамената и ръцете.

·              При удар по отскочила развръщайте раменния пояс дотогава, докато правата на рамената ви се насочи към точката на удара.

·              Следите ли топката  достатъчно? Гледайте я докато не чуете удара на топката по ракетата .

·              Ако вие губите контрол на топката при бекхенд то е възможно тежестта да е в петите ви. Много играчи изпълняват удара с прави крака и вдигат глава при завършване на удара. Това е неправилно. Когато изпълнявате  и водите топката тежестта трябва да се прехвърли на изнесения напред крак. Затова е нужно да наклоните главата напред и да сгънете коленете. Наклона на главата автоматически премества тялото където трябва , т.е. на предния крак.

·              Не спирайте, за да се радвате на добрия си удар, движете се. Щом сте завършили удара, тръгвайте. Обикновено трябва да заемете веднага позиция в центъра на корта, ако се намирате на задна линия, или да прикриете ъгъл, ако сте на мрежата.

·              Ако не сте ударили няколко пъти топката в земята преди сервис, направете го. Тези удари ще ви помогнат да се съсредоточите  на  сервиса. Топайте топката на това място, на което тя би паднала при подхвърлянето, ако топката е била правилно подхвърлена. Това ще ви накара да пренесете тежестта на тялото напред.

·              Ако на сервиса ви не му стига сила и точност, сигурно вие сте поставили краката си много близко един до друг. В този случай движението ще стане точкообразно и нестабилно. Вие няма да можете да вложите цялата си тежест при удара, за да придадете максимална сила. Изходът е прост – поставете стъпалата си малко по- широко от рамената си. Правилното положение на краката ще ви позволи да сервирате по- плавно.Вие ще можете да се облегнете на задния крак  за да вкарате по-вече тежест в сервиса, и да започнете движение за да пренасяте теглото напред, за да вложите цялата си сила в сервиса.

·              Не можете да насочите сервиса в нужното място? Проверете положението на краката си при подготовката за сервис. Въображаемата линия, която съединява върховете на маратонките ви  трябва да е по направление на желаната посока на топката. Дръжте краката си леко разтворени, на широчината на рамената  и проверявайте тяхното положение преди всеки сервис.

·              Трябва да сте сигурни, че линията, която съединява върховете на маратонките ви е насочена натам, накъдето искате да сервирате.

·              Подхвърляйте топката на едно и също място, на една и съща височина при сервис, и сервиса ви ще стане стабилен. Топката трябва да се пуска в последния момент,  когато ръката е изпъната.  Дръжте топката с върха на пръстите и го пускайте, като меко ги отваряте.

·              Ако сервиса ви е слаб и не удряте по топката навреме, очевидно недостатъчно изнасяте ракетата назад. Отпуснете главата на ракетата назад зад гърба, преди да започнете движението напред за удара. Това положение се казва “почесване по гърба”, и помага за ускоряване на движението на главата, което е необходима за мощта на удара. Освен това, “почесването по гърба” няма да позволи да развърнете рамото много рано  и загуба на контрол върху топката.

·              За да получите мощен сервис, и в същото време да не повредите рамото или ръката си , не забравяйте да “почешите гърба” си , така, че дъното на ракетата да сочи небето.

·              Ако в сервиса ви не достига сила, сигурно не вкарвате цялата си тежест в него. За да стане това, отхвърлете се с крака на линията в момента на  удара по топката. По този начин вие ще се наклоните по направление на корта. Когато вие ударите по топката, тялото ви трябва да бъде изправено в права линия от петите до края на ракетата.

·              Яко вие искате да овладеете изкуството на подхвърляне на топката при сервис, научете се да я удряте в най-високата и точка - на тая височина топката за миг спира, преди да започне да пада.

·              По-вече от  вашите топки  при сервис падат в мрежата. В този случай вие сигурно отпускате главата си в момента на удара. Това е защото не гледате внимателно топката в момента на удара, преждевременно се накланяте и обръщате китката много рано, а и губите равновесие. Гледайте топката по време на цялото сервиране.

·              Когато посрещате сервирането, леко подскочете в момента на отскачането на топката от ракетата на противника, за да подготвите тялото си за обръщането наляво или надясно.Лекото подскачане подтиква тялото за движение, ракетата започва движение и вие ще се окажете на пръсти при приземяването. В резултат вие имате готовност за ретура. Обаче не подскачайте високо. Леко подскачане – това е всичко, което е нужно.

·              Бързите волета на мрежата изискват къси, резки  движения с малък или въобще без замах. Ако направите голям замах – ще объркате удара. За да скъсите замаха, представете си, че заставате с гръб към стена всеки път,  когато излизате на мрежата. Въображаемата стена ще ви пречи да изнасяте ракетата назад, и ще направи движението ви като забиване на гвоздей.

·              Изпълнявайки волета, удряйте топката пред себе си, не отстрани. Дръжте ракетата точно пред себе си и когато топката идва , направете крачка към нея, така, че ракетата за се намира на линията на летежа на топката. По този начин вие ще срещнете топката по-близо да мрежата , на по-голяма височина  и ще атакувате съперника при по-остър ъгъл.

·              Бекхенд воле по висока топка  е доста труден, тъй като топката трябва да се отсече за да се приземи на площадката на противника.За да усвоите правилно сеченето , ударете топката с движение, приличащо на сечен удар в каратето.  Изнесете долната част на ракетата напред и надолу с рязко подсичащо движение в момента на допира на топката с ракетата.

·              Волетата под мрежата са доста трудни удари, но те ще станат по-трудни ако при поемането на удара вие се наклоните напред или наклоните главата на ракетата. По-добре сгънете колената . Сгънете ги, даже да допрете корта с коляно. Това ще ви позволи да поднесе ракетата под топката с вдигната нагоре глава.

·              Когато атакуване топката на мрежата за воле си представете, че вие сте котка, а топката е прелитаща пеперуда. Движението ви трябва да копира  късото, бързо движение  на лапата на котката от рамото. Движението трябва да бъде късо, но ускорено и рязко, за да гарантира контрола и дълбочината на удара.

·              Ако волетата ви са неточни, вероятно имате небрежен и вял хват, което позволява на ракетата на ракетата в момента на удара да  отскочи. Опитайте в момента на удара бързо и силно да стиснете ракетата, сякаш, че изстискване портокал.Само, че не стискайте ракетата постоянно – ще ви заболят мускулите, стискайте само в момента на удара.

·              Изпълняването на мощен и дълбок смач – това е едно от най-големите наслаждения в тениса. Ако избягвате смача заради страха от изпълнение, вие сигурно правите една от най- срещаните грешки – отпускате главата си преди съприкосновението на топката с ракетата. Играчите често правят тази грешка, тъй като несъзнателно хвърлят поглед на там, където искат да пратят топката, вместо да я гледат до  последно. Заемете позиция с рамото към топката с  ракета, изнесена назад, вдигнете глава и гледайте на топката, докато не я ударите точно над челото си с изпъната ръка.

·               По- вече от смачовете ви безпомощно се удрят в мрежата? Ако това е така, вие сигурно насочвате топката под остър ъгъл , затова удряйте по топката така, че да я насочите почти хоризонтално. Работата на китката и дългото водене на топката са напълно достатъчни за да отправите топката в противниковото поле.

Това е сайта за машинката за топките:

http://www.ontheweb-offer.com/rd_p?p=146269&t=2355&gift=4697&a=4697-SP+Tennis_Magazine+Tennis_HomePage_and_ROS

Това е сайта за уроците за тенис:

http://www.webtennis.net/Doubles_Tip1_ltc.htm

• групови
• индивидуални
• за високо спортно майсторство
• свободно ползване на корт